Откуда мы знаем о существовании древнего Израиля

Тема в разделе "Университет", создана пользователем Guest, 22 дек 2006.

  1. thenewone Евгений Манев

    • Участник
    Рег.:
    09.06.2006
    Сообщения:
    3.171
    Симпатии:
    8
    Репутация:
    1
    Адрес:
    Пловдив
    Оффлайн
    ну знаете чич ждал не дождался :)
    а мне вот посты Благо потруднее читать чем посты Andreas-a
  2. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Библията - това е българска история. От първата до последната страница, всичко е българска история.
    Мога да ви направя така, както направих с Книги Макавейски и с останалите библейски книги.
    "Евреите, които приеха християнството се нарекоха Българи".
    Ако евреите искат да намерят накрая Обетованата си земя, то България е тяхната истинска родина.
    Израел никога не е бил там, където днес го сочат историците.
    Не бих се включил във форума, но темата бе интересна и въпросите, които задавате в нея ме провокираха.
    Имаше и едни пророчества за Мошиах и за връщане на евреите в тяхната истинска родина. Може пък и времето да е дошло.
  3. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    А кто-нибудь еще в Болгарии об этом знает, что болгаре - это евреи принявшие христианство?
  4. thenewone Евгений Манев

    • Участник
    Рег.:
    09.06.2006
    Сообщения:
    3.171
    Симпатии:
    8
    Репутация:
    1
    Адрес:
    Пловдив
    Оффлайн
    Благо, это уж слишком легко всю мировую историю сводить к болгарам :)
    Благо, да свеждаш цялата световна история до историята на България, е прекалено лесно :)
  5. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Мисля, че вече много хора го знаят.

    За мене е лесно да променя представите на хората за Библията, защото с това се занимавам.
  6. azur Andrey

    • Участник
    Рег.:
    01.10.2006
    Сообщения:
    3.370
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Гено, если не трудно, пожалуйста переведите!
    Заранее благодарю.
    Благо действительно уверен в своих словах "Библия - история болгарского народа", или излагает одну из версий?
  7. thenewone Евгений Манев

    • Участник
    Рег.:
    09.06.2006
    Сообщения:
    3.171
    Симпатии:
    8
    Репутация:
    1
    Адрес:
    Пловдив
    Оффлайн
    azur,
    по его словам, он хочет поменять представления людей о Библии, потому что это то чем он занимается.
  8. azur Andrey

    • Участник
    Рег.:
    01.10.2006
    Сообщения:
    3.370
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    спасибо! он что, священник?
    представление людей о Библии .. имеется в виду болгар?
  9. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Аз съм най-обикновен човек. Не съм свещеник.

    Във филма "Хрониките на Нарния" главните герои са един ЛЪВ и ЧЕТИРИ ДЕЦА - две МОМЧЕТА и две МОМИЧЕТА.
    Във филма на Толкин "Властелинът на пръстените" има БИЛБО БЕГИНС и ЧЕТИРИ ХОБИТИ - четири МОМЧЕТА.
    В Приказката "Бременските градски музиканти" са четири животни - Магаре, Куче, Котка и Петел.
    При Древният Египет е ХОР и ЧЕТИРИ ДЕЦА - две МОМЧЕТА и две МОМИЧЕТА.

    Аз имам ЧЕТИРИ ДЕЦА:
    ЖАНА - ОГЪН (8. ХІІ)
    АЛЕКСАНДЪР - ВОДА (24. ІІ)
    БЛАГОВЕСТ - ЗЕМЯ (29. ІV)
    ЛЮБОМИРА - ВЪЗДУХ (29. V)

    Това са четирите тела в човека:
    1. ФИЗИЧЕСКО (ЗЕМЯ),
    2. ЖИВОТОТВОРЯЩО (ОГЪН),
    3. УМ (ВОДА) и
    4. АЗ СЪМ (ВЪЗДУХ).

    В Древна Тракия е имало четири нива на ПОСВЕЩЕНИЕ:
    1. ВОЙН
    2. ГЕРОЙ
    3. ЦАР
    4. ЖРЕЦ

    Те отговарят на КАСТИТЕ в ИНДИЯ:
    1. ШУДРА
    2. ВАЙША
    3. КШАТРИЯ
    4. БРАХМАН

    При БЛАГО те са:
    1. ЖАНА - БОРБА (с НЕВЕЖЕСТВОТО)
    2. АЛЕКСАНДЪР - ПОБЕДА (над МАТЕРИЯТА)
    3. БЛАГОВЕСТ - БЛАГОВЕСТИЕ (подчиняване на УМА)
    4. ЛЮБОМИРА - ЛЮБОВ и МИР (Хармония между ДУХ и МАТЕРИЯ)

    През 1976 г. Благо започна живота си като ШУДРА. Тогава ЖАНА беше моето СВИДЕТЕЛСТВО за това.
    В 1984 г. като ВАЙША победих МАТЕРИЯТА. АЛЕКСАНДЪР е моето СВИДЕТЕЛСТВО.
    В 1987 г. бях КШАТРИЯ и подчиних УМА си. БЛАГОВЕСТ ми е СВИДЕТЕЛСТВО.
    В 1994 г. станах БРАХМАН. Живея в пълна ХАРМОНИЯ и ЛЮБОМИРА ми е СВИДЕТЕЛСТВО.

    1999 г. месец ЮЛИ получих титлата ОРОС.
    През 2001 г. се роди и третият ми СИН - НИКОЛА.

    Титлата БЛАЖЕН е съставена от тези деца:
    Б - БЛАГОВЕСТ
    Л - ЛЮБОМИРА
    А - АЛЕКСАНДЪР
    Ж - ЖАНА
    Е - ?
    Н - НИКОЛА

    "И еще: вот Я и дети, которых дал Мне Бог.
    А как дети причастны плоти и крови, то и Он также воспринял оные, дабы смертью лишить силы имеющего державу смерти, то есть диавола, и избавить тех, которые от страха смерти через всю жизнь были подвержены рабству.
    Ибо не Ангелов восприемлет Он, но восприемлет семя Авраамово.
    Посему Он должен был во всем уподобиться братиям, чтобы быть милостивым и верным первосвященником пред Богом, для умилостивления за грехи народа.
    Ибо, как Сам Он претерпел, быв искушен, то может и искушаемым помочь."

    НИКЕ и ВИКТОРИЯ са символи на този КРЪСТ. Четири ТЕЛА, четири КОНЯ, четири СТИХИИ.
    ——————————————————————————————————-
    ХРОНОС
    И когато ти си се родил, Оросе, и твоята звезда е светнала на хоризонта, той - Антихристът, изкусният ясновидец на това поле, всичко разбрал, потреперал е от злоба и яд, защото твоето раждане е неговото умиране. Озлоби се той на живота, като разбра, че Великата Творба роди тази всемогъща същина, която ще го разруши и тогава още взе решение да употреби всички свои сили и способности, да удовлетвори поне своята злоба, ако не да победи. И слезе на Земята, и обсеби всички умове, завладя всички отрасли на човешкото развитие - грабна науката, изкуствата, поезията, религията, почерни живота. И сега, ако отидете там, ще видите, че няма нищо, което да не е под неговата власт и сила. Всичко управлява Антихристът и седи бляскаво на своя трон, всеки ден се увеличават пълчищата му и го уверяват, че ще победи. Той не вижда по-далече от планетата или се прави, че не вижда, а не знае ли той, че именно празното междупланетно пространство роди Орос - противник на този страшен Антихрист.
    Да, драги мои съжители, няма нищо на онази поляна на живота, която сега е там, да не е обхванато от Антихриста. Той е на царски трон, който управлява народите, той е в кабинета на политическия водител, който от мъдър водач на народа, направи го тиранин и амбициозен гонител на подобните си. Началото на Антихриста е разделение и той направи от политиката партии, като раздроби едно и също общество на много противни лагери да се борят, защото борба е животът на Антихриста. Той постави личното право за идеал и интереса за закон, защото омраза е неговата същина, а омразата се ражда от егоизма. Той влезе във всеки човек поотделно и го откъсна от цялото, и той е, който му каза: ?Вън от тебе нищо няма, убивай!" Антихристът е сега в кабинетите на науката, която унищожи съществуването на духа и прогласи за Бог някаква жива материя със сляпо инертно движение от случайни срещи на частици-атоми, с това създаде материалистичния егоизъм и всички следствия от тази напаст. Той цари и в изкуствата, като им хвърли мрежа, че най-хубавото нещо е във видимия свят - в илюзията! Помислете! А не знаят бедните живописци и скулптори, че зад тази природна проява има идеални образи, които чрез невидими строители се мъчат да реализират и въплътят своята красота, но те не виждат - интуицията им биде заблудена и ясновидството - почернено. В поезията влезе, в литературата, в драматичното изкуство и сега там всяка драма е оргия от тържества на онези ниски човешки сили, които възбуждат най-ниската човешка и животинска природа. Висшият идеал на поетите за безсмъртната красота и любов изчезна и всеки сега възпява своята любима, която на улицата е срещнал, и възпява й, знаете ли що?...

    ВЕНЕРА
    Ах, какви тъжни работи ни обаждаш, Хроносе. Като че гледан животът така отдалече, прилича на един въплътен ад.

    ХРОНОС
    И е. Ад е сега животът. Антихристът влезе в черквите и ги раздели на хиляди парчета, и знаете ли колко изкусно?
    Нали всяка дума е израз на идея, а всяка идея е нещо безконечно, защото същината й е Божествена и като така, тя се разбира от всекиго дотолкова, доколкото разбиращият е съвършен. И когато тези представители на религията взеха да тълкуват писанията и думите на мъдреците, всеки разбираше думите, както той си знае, а Антихристът намери удобния момент и внуши на всекиго гордата идея: ти си прав. От тук - хиляди разделения. А истината е една, там, където има спор, няма истина, защото истината е преживяване на Божествено самочувствие и съзнание в Цялото, а не е нито дума, ни мисъл, ни въображение, тя видно не съществува в ума, тя в него изчезва, защото е в духа, но Антихристът тури мрежа между ума и духа и така усили единия за сметка на другия. Да, мои съжители, Антихристът така завладя и Божия земен дом, и сега той е тържище, което с пари се откупва - една молитва дотолкова е дълга, доколкото златото е тежко, едно четене дотолкова се издига, доколкото е платено, и то как се четат скритите изрази на мистерията? - Само формално и затова тяхната сила не излиза по-далече от черковните врата. Увито е в булото на Антихриста всичко и сега тези огнища не са Божествена мъдрост, защото не се дава никакво право на разсъждения и знание и като са взели право на сила, обърнаха се в политически и социални общества, които заповядват и не дават право на свободно изричане на истината - така е навсякъде, където всеки дом стана тържище за лична облага. А така не се развива Духът, Божеството в човека не се развива от мрежи и заблуждения, а от знание, и то знание за всичко в пълната му цялост, защото Антихристът е безкрайна същина и неговата природа трябва да бъде разбрана навсякъде, та от всякъде да бъде изгонен.

    ПСИХЕЯ
    Ах, какви тъжни работи разказваш за живота!

    ХРОНОС
    И не е само това, а знаете ли? - Всяка набрана зла и лоша сила става маса, която, като се трупа, после се оживява и тръгва да търси място за изхарчване и както облаците правят буря от неизхарчена електрическа енергия, така и чувствата, и мислите на набраните тълпи. Това лъжливо учение и тези заблуди се набраха и изразиха в една ужасна буря от борба, която сега там вилнее. Бой и сражения е сега земното кълбо и това всичко е дело на Антихриста - тя се почна между държавите, а сега се въплъти между общества верски, изроди се в разни партийни убеждения. Там сега има демократизъм, материализъм, либерализъм, социализъм, републиканизъм, болшевизъм, - всичко е дело на Антихриста. А във всяка държава, и още партии, носещи името на шефовете си, който за всяка друга партия от същия народ е тиран и усмъртител - всичко това е дело на Антихриста, на заблудата, която докара нисшия ум, на който по внушение на Антихриста се даде първенство, даде му се глас на абсолютизъм и се забули истинската божествена природа на човека.
    Ето в каква страна и живот ще слезеш, драги Сине, ето, нима не предчувстваш твоето предназначение. Твоята звезда, която блести, нима не ти нашепва вече, че всичкият този хаос иска сила и мощ, за да се възроди. Божество иска - сила могъща и благословена, която за царете цар да бъде, за науката - наука, за философите - философ да бъде, за поетите - поет. Всичко да може и знае и един негов замах да бъде сила, която да руши тронове от измами и заблуди ковани, да руши и училищни скамейки от гордост и самомнение тъкани, да руши картините на разврата и песните на страстите, и театрите на оргиите, да унищожава партиите на интересите и тираните на народите, да хвърля покривало върху софистическите речи на ораторите. Когато всички тези изроди, като са стъпили на ниското стъпало, виждат само бойно поле, а там истинските лазури на истината. Любовта и светостта е далеч, изчезнала е в тях, угасена от злото, от ниските стремежи на ниската природа, удавена в алчност и интереси, в желания и тиранство, в гордост и самолюбие...
    За да бъде унищожен този демон на злото, този Антихрист, трябва да слезе сила Божествена, същество, осенено от висшата любов и могъщество, което всичко да може да знае и с висшия поглед на своето състрадание да възвърне тихия и слънчев дух на човешката Божествена същина. Само Божество може да спаси падналото човечество и там смирените, като повдигат поглед, виждат някакви зари, а там любящите, като отправят своите въздишки към лазура, виждат звездата вече огреяла на хоризонта и вдигат ръце тези любящи сърца, и молят се тези красиви и чисти лица... Оросе, викат теб! Ти си избраний, ти ще си спасителят на бъдещото човечество - Месия, сега за тази епоха това си ти, о, красиво и чисто дете на пустинята! Ти, хранено тук от чистите зефири на Оазиса, въздигано от неговите песни на чистите горски дъбрави и люля-но от лъчите на красотата на Венера, и милвано от нежните и хубави ръце на състраданието и любовта на Психея, ти, дивно дете на въздушния лазур, който някога се сви в трепети и те спусна тука на Земята. О, колко е възвишено това, което те роди! Да бих могъл да го изразя, нима би се появило ново слънце на хоризонта - слънцата се раждат от такава сила и целувки на сърца във възторг от любов, която е непозната, защото е безконечна, която е безконечна, защото е всеобемна.

    Звездата на Изток (ОРОС И УРАНИЯ)

    Евгени, моля те да им преведеш това.
  10. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    Bulgarians:

    - East Mediterranean 60% (източносредиземноморски тип - траки)
    - Neodanubian 20% (новодунавски тип - славяни)
    - Dinaric 10% (тип динарик - илири)
    - Nordic 5% (нордически тип - скандинавци)
    - Turanid 5% (туранид - тюрки)

    С позиций генографии евреи принадлежат к гаплогруппе J.
    Y-ДНК гаплогруппа J определяется мутацией в SNP маркере M304. Возраст гаплогруппы приблизительно 20,000 лет. Гаплогруппа J делится на две подгруппы: J1(M267) и J2(M172), имеющие происхождение в южных и северных частях Плодородного Полумесяца соответственно.

    J2 (M172) наиболее распространена в Греции и Италии, где на ee долю приходится до 30%, а также в Турции и менее на Кавказе. J2 также присутсвует и в Индии, где встречается наибольшая частотность подгруппы J2b2. Другая подгруппа J2a ограничена главным образом северо-западом субконтинента. Евреи и арабы Ближнего Востока также представлены гаплогруппой J2, как курды и другие средне-восточные поселения. Но как правило эти поселения имеют более высокую частоту гаплогруппы J1, чем Европа и Индия, где чаще встречается именно J2.

    Частота гаплогруппы J в Болгарии составляет около 12%. А, так называемый, модальный гаплотип Коэна (СМН) по приблизительным данным только 2%. Поэтому, Благо, нельзя считать Болгар евреями.

    Надеюсь я Вас не очень разочаровал?
  11. thenewone Евгений Манев

    • Участник
    Рег.:
    09.06.2006
    Сообщения:
    3.171
    Симпатии:
    8
    Репутация:
    1
    Адрес:
    Пловдив
    Оффлайн
    Благо, мисля, че те разбират добре частта на твоя пост до диалога. Да го преведа ще ми е трудно, честно казано, и едва ли ще намеря време, наистина... :(

    Andreas, ну и данные у тебя! :)
  12. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Нет! Я не разочарован!
    Это значит, что евреи украли от болгари своя история.

    Тема: Откуда мы знаем о существовании древнего Израиля

    Я ответел:
    Библия (все ее книги) это болгарская история.
    Исраил это Илирик, Иудея это Тракия, Иерусалим - София.
    Народ Бога - это болгарский народ, а не евреи.
    Болгари - Благие люди, народ Благо.
    Евангелие (БЛАГОвествувание) - весть (от, на, из) Благо.
  13. Vertu Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    22.12.2006
    Сообщения:
    932
    Симпатии:
    14
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Андреаса кормят его же пилюлями :lol:
  14. Ivanych Дмитрий

    • Участник
    Рег.:
    29.09.2006
    Сообщения:
    785
    Симпатии:
    4
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Москва-Сингапур
    Оффлайн
    На каждого Наполеона есть свой прокурор! :p
  15. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    Каждый народ, вне зависимости от своих размеров, стремится найти свои корни и обрести свое, пусть только ему понятное, но величие. Это безусловно важно для самоутверждения и понимания своего места в мире. Болгары - не исключение. Они часть великого славянского народа, населявшего Европу вплоть до Рейна на западе и Неаполя на юге. У славянских народов отняли их историю, заменив ее суррогатом папско-христианских исторических подделок, искажающих не только весь ход европейской истории во всей ее последовательной гармонии, но и имеющих далеко идущие последствия, ощутимые и в наши дни, в виде бомбардировок Югославии и распространения Европейского союза все дальше на восток, исподволь сминающее славянское единство, национальное самосознание и самоопределение.
  16. azur Andrey

    • Участник
    Рег.:
    01.10.2006
    Сообщения:
    3.370
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Красиво, но увы неверно .. :(
  17. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Из Фоменко:

    36. ЕВАНГЕЛЬСКАЯ ОВЧАЯ КУПЕЛЬ НАХОДИЛАСЬ И НАХОДИТСЯ ДО СИХ ПОР В ГОРОДЕ СОФИИ - СТОЛИЦЕ БОЛГОРИИ

    Здесь будет рассказано еще об одном ярком следе евангельских событий, до сих пор сохранившемся в исторической Румелии - области прилегающей к Новому Риму - Константинополю. Сегодня на месте старинной Румелии расположены Болгария и Югославия. Речь пойдет об евангельской Овчей Купели, которая обнаружилась отнюдь не в окрестностях Эль-Кудса = современного Иерусалима в Палестине, а в городе Софии - столице современной Болгарии.
    Археологам хорошо известно, что в современной Палестине не сохранилось никаких вещественных следов евангельских событий. Даже география и климат этих мест совершенно не соответствует евангельским описаниям. Те "иерусалимские" сооружения, которые сегодня там показывают туристам-паломникам, не соответствуют не только библейским, но даже и средневековым описаниям Иерусалима. Они представляют собой очевидный новодел XIX-XX веков. А вот на Балканах, то есть в землях, лежащих вокруг Нового Рима - Константинополя, такие следы действительно обнаруживаются. В полном соответствии с нашей идеей о том, что евангельский Иерусалим на самом деле - это современный Стамбул на Босфоре. Он же - Константинополь, Царь-град, Новый Рим, Троя, Иерусалим. Именно в этом городе, а точнее рядом с ним, был распят Христос. Евангельская Голгофа стоит там до сих пор - это расположенная на окраине современного Стамбула гора Бейкос, самая высокая точка Босфора. На ее вершине сегодня расположена гигантская символическая могила, которую местные жители называют "могилой святого Иисуса", Святого Юши.
    Обратимся теперь к евангельскому рассказу об исцелении расслабленного у Овчей Купели. Этот рассказ находится в начале 5 главы Евангелия от Иоанна. В славянской Библии он начинается так.
    "По сих бе праздник иудейский и взыде Иисус во Иерусалим. Есть же в Иерусалимех на овчии купели, яже глаголется еврейски Вифезда, пять притвор имущи. В тех слежаще множество болящих, слепых, хромых, сухих, чающих движения воде. Ангел бо господень на всяко лето схождаше в купель и возмущаше воду. И иже первее влажаше по возмущении воде, здрав бываше яцем же недугом одержим бываше" <117>.
    Итак, Евангелие описывает здесь какой-то целебный источник "в Иерусалимех" под названием Овчая Купель. Вода в этом источнике время от времени "возмущается" и обладает сильным целительным воздействием. Такие источники действительно существуют. Они образуются там, где на поверхность земли выходят глубинные подземные воды, часто - горячие, иногда действительно обладающие сильными целебными свойствами. Такие источники известны и в наше время. Они используются для лечения различных заболеваний. Рядом с некоторыми из них строятся санатории, больницы.
    В Евангелии сказано, что Овчая Купель находилась "в Иерусалимах".
    Не очень понятно, почему "в Иерусалимах", а не "в Иерусалиме"?
    Вероятно, это означает, что источник находился не в самом Иерусалиме, а где-то в его окрестностях, в селениях вокруг Иерусалима. Иначе трудно объяснить здесь употребление множественного числа. Спрашивается, сохранилась ли до наших дней в современном городе Иерусалиме, или хотя бы где-то в современной Палестине Овчая Купель? Нам скажут - конечно же нет. Прошло столько лет, все изменилось. Названия забылись, источник иссяк, реки высохли...
    Но источники минеральных подземных вод, если уж они существуют в данной местности, обычно никуда не пропадают. Конечно, иногда они иссякают, но вместо иссякших поблизости появляются новые. Поэтому если в евангельские времена "в Иерусалимах" били целебные минеральные источники, то они должны находиться там и сегодня. Но сегодня, насколько нам известно, ничего подобного там нет. А уж тем более нет в современной Палестине целебного минерального источника под названием Овчая Купель.
    ОДНАКО ЦЕЛЕБНЫЙ МИНЕРАЛЬНЫЙ ИСТОЧНИК, ИДЕАЛЬНО ОТВЕЧАЮЩИЙ ЕВАНГЕЛЬСКОМУ ОПИСАНИЮ И ДО СИХ ПОР НОСЯЩИЙ НАЗВАНИЕ ОВЧАЯ КУПЕЛЬ, СУЩЕСТВУЕТ. Только не в современной Палестине, куда помещают евангельские события историки скалигеровской школы (по нашему мнению - ошибочно), а в болгарском городе Софии на Балканах. То есть - в старинной области Румелия, центром которой исторически был Новый Рим - Константинополь, он же Иерусалим по нашей реконструкции.
    Овчая Купель, по-болгарски - ОВЧА КУПЕЛ - это источник целебной минеральной воды, находящийся на юго-западной окраине болгарской столицы Софии, у подножия горы Витоши. Сегодня так называется не только сам источник, но и большой квартал города, в котором этот источник расположен. См. часть городского плана Софии на рис.7.98. Так же называется и проходящий тут бульвар, рис.7.99, рис.7.100. Вообще, это название тут очень популярно. Его можно увидеть почти на каждом шагу - на вывесках, в названиях улиц и т.п.
    Воды болгарской Овчей Купели - это кальциевые минеральные воды, выходящие на поверхность земли при температуре 37-38 градусов Цельсия. Целебные свойства этих вод настолько сильны, что сегодня тут построена водная лечебница, которая так и называется - Овчая Купель, рис.7.101, рис.7.102, рис.7.103. Как сообщила летом 1998 года одному из авторов настоящей книги (Г.В.Носовскому) главный врач этой лечебницы, воды Овчей Купели хорошо заживляют раны, способны лечить нервные заболевания. Между прочим, в Софии это - не единственный источник подземной минеральной воды. Недалеко от Овчей Купели находится еще один источник - Горная Баня. Вода тут выходит при температуре 42 градуса по Цельсию и используется как питьевая, а также поступает в построенную тут баню. В самом центре Софии, на главной площади города, рядом с домом правительства, кафедральным собором св. Недели, мечетью и синагогой находится еще одно месторождение горячих минеральных вод, неподалеку оттуда - еще одно. Все эти источники пользуются в Софии большой популярностью, их воду пьют, ею моются в городских банях. Но лечатся - только водой из Овчей Купели.
    Сегодня место Овчей Купели, которое ранее выглядело как небольшое озерцо, накрыто бетонной плитой и выглядит на первый взгляд как простая забетонированная площадка, рис.7.104. Однако под бетонной плитой - свободное пространство, в котором расположены трубы. По ним целебная вода поступает в стоящую рядом лечебницу. Под эту бетонную плиту можно спуститься по лестнице, которая расположена под стоящей тут небольшой будкой, рис.7.104, рис.7.105.
    ——————————————————————————————-

    Славянски ръкописи от пловдивската библиотека:

    Стр: 165 Чети ? миней за м. Януари, писал на 1875г. от свещеник В. Тотов от Карлово
    Стр. 90: Память стаго пророка Малахий (от стаго Епифаний и от Пролога)
    Святый пророкъ Малахiа, по возвращенiи плена от Вавилона, роди ся въ Софехъ, от племена Завулона, той от юности чистое и непорочное стяжя житие...

    А така завършва това Житие в руската му редакция:

    "Святой пророк Малахия скончался в молодых летах и был погребен с своими предками в своем отечественном селении Суфа. Он был последним ветхозаветным пророком, почему у св. отцов он называется печатью пророков."

    Пророк Малахия живее и пророкува по времето на Неемия в Иерусалим (София). Там е роден и там е умрял.

    "Книга Неемия и крепостта Сердика"

    «Йерусалиме, Йерусалиме! Ако те забравя, езикът ми да онемее!»


    Книга Неемия

    Много интересна книга е тази на Неемия. В нея се разказва за възстановяването на разрушените стени и вратите на Иерусалим. В книгата си ?Библейская Русь? Фоменко и Носовски се опитват да докажат, че в книга Неемия става въпрос за възстановяване на стените на Московския Кремъл. Аз се опитах да ги оборя с това си изследване. Поставих всички събития върху историята на София и се получи нещо много интересно. Откри се описанието на крепостта на Средец от средата на ХVІ век. В историята се знае, че по това време султан Сюлейман Великолепни възстановява стените на Иерусалим. Но на кой Иерусалим в действителност? Стените на Сердика са били възстановени за последен път от византийският император Юстиниян през средата на VІ век. Ако премахнем несъществуващите 1000 години от световната и българската история, то VІ и ХVІ век ще се окажат едно и също време.
    Нека да погледнем "Житието на пророк Малахия". В него пише, че той е роден и умрял в Софех (Суфа), което си е нашата столица София. Живял е по времето на Неемия и Ездра, след възвръщането на иудеите от Вавилонския плен и възстановяването на Йерусалимския храм. Роден в София, умрял и погребан в София, а иначе цял живот си е проповядвал в Иерусалим. Как е станало това? Според официалната история това си е чист анахронизъм, но ако приемем, че София е бил библейският Иерусалим, тогава всичко си идва на мястото.
    Имало ли е евреи през това време в София? Нека да видим една по-късна статистика за населението на града, направена от католическият епископ Петър Богдан Бахчич, направена през 1640 г. и цитирана от Иречек. В нея той изброява следните народности за град София.
    Турски къщи ? 8000 със 150 джамии, православни къщи ? 6000 с 5 църкви (две били съборени от турците), 4000 еврейски къщи и 200 арменски.

    Сега да проследим и пътят на Неемия от земите на Вавилон до възстановяването на Иерусалим в София.

    ?<1:1> Думи на Неемия, сина Ахалиев. През месец кислев, в двайсетата година, аз бях в престолния град Суза.
    <1:2> Тогава дойде Ханани, един от моите братя, - той и няколко души от Иудея. И аз ги попитах за оцелелите иудеи, които не отидоха в плен, и за Иерусалим.
    <1:3> И те ми казаха: останалите, които не отидоха в плен, се намират там, в земята си, в голяма неволя и унижение; а стените на Иерусалим - срутени, и портите му - с огън изгорени.?

    Къде в действителнос е бил този престолен град Суза? В Славянската Библия градът е наречен ?Сусам...авире? Дали е Суздал, както ни убеждават Фоменко и Носовски не знам, само знам, че да дойдат от Вавилон до Иерусалим на народа на Иудея им е било необходимо да пътуват цели четири месеца:

    ?Той дойде в Иерусалим на петия месец, в седмата година на царя.
    Защото в първия ден на първия месец бе почнало излизането от Вавилон, а в първия ден на петия месец той дойде в Иерусалим: благодетелната ръка на неговия Бог беше над него,
    защото Ездра бе разположил сърцето си да изучава закона Господен, да го изпълнява и да учи в Израиля на закон и правда.?
    Книга Ездра

    Ако вземете картата на библейските места можете да се уверите, колко е разстоянието от Вавилон в Ирак, до Иерусалим в Палестина. Не повече от 750-800 км. в права линия през Сирийската пустиня и около 1000 км. ако се мине на север през Сирия. Хиляда километра, ако ги разделим на 120 дни пътуване, ще видим нещо интересно. Излиза, че народът на Иудея е пътувал по 8,3 километра средно на ден. И този народ не е пътувал пеша:
    <2:64> Цялото общество заедно се състоеше от четирийсет и две хиляди триста и шейсет души,
    <2:65> освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста трийсет и седем; и при тях - двеста певци и певици.
    <2:66> Коне имаха седемстотин трийсет и шест, мъски - двеста четирийсет и пет,
    <2:67> камили имаха четиристотин трийсет и пет, осли - шест хиляди седемстотин и двайсет.
    Наистина, хорта са били много, но те и да са се движили пеша, са можели да минават много повече километри на ден.

    Нещо не се връзва тази история, която ни предлагат светите отци. Не само това. Опитайте се да направите и възстановка на събитието, описано от Неемия върху стените на Иерусалим и ще видите, че е невъзможно. Значи, нещата описани в тази книга не се отнасят за него.
    Ако приемем историята на Фоменко за възстановяване (построяване) на стените на московския Кремъл, то излиза, че от Суздал, или Кубан до Москва народът на Неемия е пътувал 4 месеца. Това също е невъзможно, защото стените на Кремъл са били построени по това време, а не възстановени. И още нещо. Москва не се споменава никъде до 15 век, а вижте какво пише Ездра за Иерусалим:
    11. Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.
    12. Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.
    13. Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.
    14. А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:
    15. нека потърсят в паметната книга на бащите ти, - и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.
    16. Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.

    Тук се вижда, че градът е имал стара история и се е славил като бунтовен град.
    Още едно недоразумение се среща, когато се чете книга Неемия. Там се разказва за някакви ?задречни началници?:
    ? Тогава казах на царя: ако благоволи царят, нека ми даде писмо до задречните областеначалници, да ми дават пропуск, докато стигна до Иудея, и писмо до Асафа, пазителя на царските гори, да ми даде дървета за вратите на крепостта, що е при Божия дом, и за градските стени, и за къщата, в която да живея. И царят ми даде, понеже благодейната ръка на моя Бог беше над мене. Като стигнах при задречните областеначалници, предадох им царските писма. А царят беше пратил с мене военни началници с конници. Като чуха това Саваналат, Хоронит и Товия, роб амонитски, стана им твърде неприятно, че е дошъл човек да се грижи за доброто на синовете Израилеви.
    И пристигнах в Иерусалим.?

    Какви са тези ?задречни началници?, когато на библейската карта се вижда, че между Вавилон и Иерусалим е само пустиня и няма никакви реки? Като изключим потока, който е наречен Иордан. Тези ?воеводам странъ за рекою?, както ги наричат в Славянската библия са управителите на България през средата на ХVІ век и са се намирали оттатък Дунав, затова са наричани ?задречни началници?. Така, че ако приемем версията за пътуването на Неемия , Ездра и народът на Иудея от поречието на Волга до пределите на България, то четирите месеца са реално време за пътуване. Когато Неемия стига в Иерусалим (София), то той прави една нощна обиколка на част от стените му, за да види степента на разрушение:

    ?<2:11> И пристигнах в Иерусалим. И престоях там три дни,
    <2:12> па станах нощем с няколко души, които бяха при мене, и не казах никому, какво моят Бог ми е турил на сърце да сторя за Иерусалим; а добиче нямаше с мене никакво, освен онова, на което яздех.
    <2:13> Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и разгледах разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.
    <2:14> И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
    <2:15> и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.?

    Къде в действителност е отишъл на оглед Неемия в средновековна София?
    Нека сега да прочетем едно описание на София, направено непосредственно след Освобождението от Константин Иречек:

    ?Римски паметници в нашата София са останали твърде малко. Ни една монументална сграда не се е запазила. Просторът на римския и средновековния град, който навярно е бил по-малък от турската и сегашна българска София, при все това може донякъде да се проследи. Римската ?civitas? се е простирала около топлия извор, чиято главна сграда, шестоъгълник с добри стени от дялани камъни, с басейн отвътре, отчасти може би е антична направа, после в съседния край на днешната чаршия и по местата на днешната еврейска махала и на някогашната (в турско време) българска махала около катедралната църква. Цялото това пространство в центъра на днешния град е покрито с висок насип стари, хилядогодишни развалини, а освен това подкопано от пространни, стари сводови подземия от добре изпечени тухли, над които днес стоят само бедни глинени къщички или дървени дюкянчета. По тези места се намират и всички средновековни градски църквици. Северната част на стария град е образувала един наклон около 10 м. Висок, който се спуска към по-дълбокото, вътрешно дъно на Софийско поле, а сега този наклон се намира навътре в града; при неговите поли извира и споменатият топъл извор. Върху този наклон в 1881 г. случайно се откри къс от широка, права градска стена, яко градена с големи плоски тухли, но отново биде засипана.?
    Неемия е направил огледа от северната част на стените на крепостта на ?антична? Сердика, за която пише и Иречек. Тук, непосдствено под северните стени е минавало коритото на Владайска река, което впоследствие се е изместило по-на север, където е и днес. Тази крепост в центъра на града съвпада с очертанията на еврейската махала и заема супер-центъра на София. В западноевропейските градове евреите са живеели в т. н. ?гета?. Тези гета са били оградени от останалата част на градовете със високи стени. Това откриваме и в центъра на София. Евреите са живеели в центъра на града и след изселването им стените и вратите на гетото са били отчасти унищожени. Вратата, която в книга Неемия се нарича Долинна порта, би трябвало да се намира в северната част на крепостта ? гето, на мястото на днешният булевард Мария Луиза. Като излиза от нея, Неемия тръгва на изток от външната част на крапостта, в дола, описан от Иречек. Там навярно се е намирала още една врата, наречена Гноищни порти, а след тях са споменатият от Иречек извор и Изворни порти, които са се намирали до тях. Там се намирала и минералната баня, или царският водоем, наречен ?купели цареве? в Славянската Библия. . След като е разгледал и тях и не е могъл да продължи нататък, заради разрушенията, Неемия се връща през дола и влиза отново в крепостта през Долински порти:
    <2:14> И дойдох до Изворни порти и до царския водоем, но там нямаше място да мине добичето, което беше под мене;
    <2:15> и се върнах назад по дола нощем и разглеждах стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.?

    За колко порти се знае, че е имала Сердикийската крепост? Тя е разположена със стените си към четирите посоки на света и представлява един правоъгълник, със скосен северозападен ъгъл. Това се е наложило заради коритото на Владайска река. Днес се знае, че са съществували четири главни порти ? северна, източна, южна е западна. Към тях е имало и няколко допълнителни врати, които са спомагали населението да излиза извън крепостта в предградията, или към други населени места. Как са се казвали портите и кулите днес не се знае, но имената им би трябвало да отговарят на някои специфични за града места. Нормално е името на Северната порта да е свързана с долината пред нея. Така навярно е и с останалите.
    Ето и имената на портите така, както са описани н книга Неемия:
    Овчи (Стадни) порти ? (Неемия 3:1)
    Врата Рибна (Рыбнаа) ? (Неемия 3:3)
    Старите порти ? (Неемия 3:6)
    Гноищни (Грязная) порти ? (Неемия 3:14)
    Долински порти (врата Долняя) ? (Неемия 3:13)
    Изворни порти (врата источника) ? (Неемия 3:15)
    Водни порти (вратъ водных) ? (Неемия 3:26)
    Хамифкадски (вратъ судныхъ) ? (Неемия 3:31)
    София е разположена на важено стратегическо място и се явява като важно кръстовище. От запад на изток тук минава най-важният път, свързващ Западна Европа с Азия, а от север на юг друг важен път от Дунав към Гърция и Македония. Ето защо разказът би трябвало да започне точно с тези най-главни порти на Сердика.
    В глава 3 на книга Неемия започва описанието на строежа на стените, кулите и портите, разрушени от времето и завоевателите. Авторът на описанието, започва разказа си от западната Овча порта.

    <3:1> И стана Елияшив, великият свещеник, и братята му, свещеници, и съградиха Овчи порти: осветиха ги и вставиха вратите им и от кулата Меа ги осветиха до кулата Хананела.

    В името Елияшаив (Елиасувъ), при обратно прочитане ще видим името Василий. Той е бил патриарх по това време в София и заедно с братята му (останалите свещеници и попове) е строил Овчи (стадныя) порта. Как можем да открием къде се е намирала тази порта, свързана с овце и стада? Разбира се на запад от стените на крепостта на Сердика, по посока на говеждия, (стадния) пазар. През тези порти се е отивало там и през тях са вкарвали стадата и животните за заколение пред олтарите и за храна на жителите на крепостта.
    Останките на тази врата навярно днес лежат някъде под нивото на днешния град между улиците Позитано и Стамболийски и са обърнати на запад към Говеждия пазар. Тук би трябвало да се намират и кулата Меа и Хананеа. Може би кулата Меа е била на ъгъла, а Хананеа се е намирала на север от портите. На това място в по-старите Острожска и Елизабетинска Библии се говори за ?ста лакотъ?, или сто лакти до кулата Анамеиля. Сто лакти са около 56 метра и там се е намирала тази кула.

    <3:2> До него градяха иерихонци, а до тях градеше Закхур, син Имриев.

    Непосредствено до свещениците на патриарха Василий са градили иерихонци. Това е неправилно изписване на перничани. Ще видите, че всеки е градил там, от където се е излизало за родните им места. От юго-западните Овчи (Стадни) порти се е излизало към Княжево и оттам за Перник и затова перничани (иерихонци) са строили точно там. Нека да продължим на север и заедно с автора да продължим да следим как е протичало по-нататък възстановяването на старата стена на Сердика.

    <3:3> Рибни порти градяха родените в Сенаи: те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.
    <3:4> До тях Меремот, син на Урия, син Хакоцов, поправяше стената; до тях поправяше Мешулам, син на Берехия, син Мешизабелов; до тях поправяше Садок, син на Баана.
    <3:5> До тях поправяха текойци; впрочем по-видните от тях не превиха врат да поработят за своя Господ.

    Рибни (Рыбнаа) порти са градени от родените в град Ниш (Сенаи, Асанаевый), а между тях и перничани са градили Закхур (Закъхуръ ? Орхание), синовете на Имриев (Аманимна - Радомир). Това са живеещите между Перник и Ниш. От Книга Неемия разбираме, че през тези Рибни порти се е отивало към Ниш и Белград. Те се намират под улица Тодор Александпов, между Пиротска и Найчо Цанов.
    До тях стената са поправяли жителите на Меремот (Порамотъ ? Пирот), синовете на Урия (Оуримнъ - Мокър), синовете на Хакоцов (Аккусова - Суково), Мешулам (Мосолламъ), синовете на Берехия (Врахиевъ ? Берковица), син Мешизабелов (Емазевилъ ? Белоградец) и Садок (Дамум - ?), син на Баана (Ваанаевъ ? Видин). Това са все жители на софийските селища на север от София. ?Син на? означава буквално ? ?жител на? даден град, или село. До тях поправят текойци (Текуины ? Кутловица).

    Тук разказвача се прехвърля на другите главни порти на Сердика. Това са източните Стари порти.Тях ги поправят жителите на Габаон (Сипоне ? Ихтиман) и Мицфа (Масфы ? Самоков) наред с началниците на софийски окръг, които са живеели около Давидовия град (днес двореца). Днес това са единственните напълно разкрити порти в подлеза до министерския съвет.

    Старите порти поправяха Иоиада, син Пасеахов (Фасековъ ? Оряхово), и Мешулам, син Бесодиев (Васодиевъ ?Садовец); те ги покриха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им.
    <3> До тях поправяше Мелатия, гаваонец (, и Иадон от Меронот, с жителите от Гаваон (Шипоне) и Мицфа (Самоков), подвластни на задречния областеначалник.
    <3:8> До него поправяше Узиил, син Хархаев, златар, а до него поправяше Ханания, син Харакахимов. Те възстановиха Иерусалим до широката стена.
    <3> До тях поправяше Рефаия, син Хуров, началник на Иерусалимския полуокръг.
    <3:10> До тях и срещу къщата си поправяше Иедаия, син Харумафов, а до него поправяше Хатуш, син Хашавниев.
    <3:11> На втората част поправяше Малхия, син Харимов, и Хашув, Пахат-Моавов син; те също поправяха и Пещната кула.
    <3:12> До тях поправяше Шалум, Халохешов син, началник на Иерусалимския полуокръг, - той и дъщерите му.

    Следващите по важност са били северните Долински порти:

    <3:13> Долински порти поправяше Ханун, и жителите от Заноах (Заноне); те ги съградиха и вставиха вратите им, ключалките им и заворките им; те още поправяха и хиляда лакти от стената до Гноищни порти.

    За втори път в Книга Неемия са дадени някакви разстояния между портите. Хиляда лакти са около 560 метра.

    <3:14> А Гноищни порти поправяше Малхия, Рехавов (Оряхово) син, началник на Беткаремския (Витакрамския ? Берковишки окръг), той ги съгради и встави вратите им, ключалките им и заворките им.

    От къде идва това име ? Гноищни порти? До Женски пазар са се намирали касапи и кожари, които превръщали реката в кървава и през топлите месеци оттам е идвала непопносима миризма. Съществува и едно предание, че при падането на град София, труповете на защитниците му са били хвърляни в дола на Владайската река.

    <3:15> Изворни порти поправяше Шалум, Колхозеев син, началник на окръг Мицфа (Мисфый ? Самоков): той ги съгради, покри ги и встави вратите им, ключалките им и заворките им; той поправяше и стената при водоем Селах (и стени купели силоамли), срещу градската градина (ко верхограду цареву) и до стъпалата, които слизат от Давидовия град (и даже до степеней низходящихъ от града Давидова).
    И до днес се носи славата на самоковските майстори железари, откъдето идва и името на града ? Самоков.

    Изворни порти са се намирали вече от източната страна и са били някъде около минералната баня. След Изворни порти са Старите порти. За тях е писано и затова ще продължим по-нататък:

    <3:16> След него поправяше Неемия, Азбуков син, началник на Бетцурския (Витсуровы) полуокръг (Враца), до Давидовите гробници (даже до ветрограда гроба давидова) и до изкопаното езеро (и даже до купели оудтроеныя) и до къщата на храбрите (дому Сильных). Това е зад хотел Шератон, около църквата Св. Георги.
    <3:17> След тях поправяха левитите: Рехум, Ваниев син; до него поправяше, за свой окръг, Хашавия, началник на Кеилския (Сливенски) полуокръг.
    <3:18> След тях поправяха братята им: Бавай, Хенададов син, началник на Кеилския полуокръг.
    <3:19> А до него поправяше Езер, Иисусов син, началник на Мицфа (Самоков), на втората част, срещу възхода към оръжницата на ъгъла.
    <3:20> След него ревностно поправяше Варух, Забваев син, на втората част, от ъгъла до къщните врата на Елияшива, великия свещеник (около Патриаршията).
    <3:21> След него поправяше Меремот, син на Урия, син Хакоцов, на втората част, от къщните врата Елияшивови до края на Елияшивовата къща.
    <3:22> След него поправяха свещениците от околността (от поля Иорданска ? Дунавската равнина).
    <3:23> След тях поправяха Вениамин (от провинция Беника) и Хашув срещу своята къща; след тях поправяше Азария, син на Маасея, Ананиев син, до къщата си.
    <3:24> След него поправяше Бинуй, син Хенададов, на втората част, от Азариевата къща до ъгъла и завоя.

    Тук вече започва южната страна на крепостта Сердика:

    <3:25> След него - Фалал, Узаев син, срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дом при тъмничния двор. След него Федаия, Парошов син.
    <3:26> А нетинеите (монасите), които живееха в Офел (Офале ? патриаршията), поправяха срещу Водни порти (до ул Витошка) към изток и до издадената кула. Някъде тук е идвал акведукта на крепостта Сердика, източно от ул. Витошка, затова портите там са се наричали Водни порти.

    <3:27> След тях поправяха текойци, на втората част, от мястото срещу голямата издадена кула до Офелската стена.
    <3:28> От Конски порти нататък поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
    Конски порти са се намирали западно от Витошка.

    <3:29> След тях поправяше Садок, Имеров син, срещу къщата си, а след него поправяше Шемаия, Шеханиев син, пазач на Източни порти.
    <3:30> След него поправяше Ханания, Шелемиев син, и Ханун, шести син Цалафов, на втората част. След него поправяше Мешулам, Берехиев син, срещу стаята си.
    <3:31> След него поправяше Малхия, Хацорфиев син, до къщата на нетинеите и търговците, срещу Хамифкадски порти дори до ъгълната горница.
    Хамифкадски порти в старата Славянска Библия са наречени ?вратъ судныхъ?. Не знам дали строителите на Съдебната палата са спазили някаква стара традиция да я построят точно на това място, или е чиста случайност, но и през ХVІ век портите тук са се наричали Судныхъ.
    След тях е ъгловата кула и стената завива на север и достига до Овчи порти.
    <3:32> А между ъгълната горница и Овчи порти поправяха златари и търговци.
    Ето как с помощта на Книга Неемия направихме една обиколка около крепостта Сердика от ХVІ век. Разрушените и стени са били отново построени от българите, завърнали се от плен.


    Смятам, че съм по-убедителен от Фоменко.






    ——————————————————————————————
    ІІ Книга Макавейска

    Глава 12
    3 Иоппийцы (Солунци) же совершили такое безбожное дело: они пригласили живущих с ними Иудеев (Тракийци) с их женами и детьми взойти на приготовленные ими лодки, как бы не имея против них никакого зла.
    4 Когда же они согласились, ибо желали сохранить мир и не имели никакого подозрения, тогда, по общему приговору города, Иоппийцы (Солунци), отплыв, потопили их, не менее двухсот человек.
    5 Когда Иуда (Крум) узнал о такой жестокости, совершенной над одноплеменниками, объявил о том бывшим с ним 6 и, призвав праведного Судию Бога, пошел против скверных убийц братьев его, зажег ночью пристань и сжег лодки, а сбежавшихся туда умертвил.
    7 А так как это место было заперто, то он отошел, в намерении опять прийти и истребить все общество Иоппийцев (Солунци).
    8 Узнав же, что и жители Иамнии (Морунец, Кавала) хотят таким же образом поступить с обитающими там Иудеями (Тракийци), 9 он напал ночью и на Иамнитян (Морунци) и зажег пристань с кораблями, так что пламя видно было в Иерусалиме за двести сорок стадий. (късна вставка)
    10 Когда же они отошли оттуда на девять стадий, направляясь против Тимофея, то напали на них Арабы, не менее пяти тысяч и пятисот всадников.
    11 Сражение было жестокое, и когда бывшие с Иудою (Тракия) при помощи Божией одержали победу, то потерпевшие поражение номады Арабы просили Иуду (Крум) о мире, обещая доставлять им скот и в другом быть полезными им.
    12 Иуда (Крум) же, понимая, что они действительно во многом могут быть полезны, согласился заключить с ними мир; заключив же мир, они удалились в свои палатки.
    13 Еще напал он на один город с крепким мостом, окруженный стенами и населенный разными народами, по имени Каспин (Ксанти).
    14 Жители, надеясь на крепость стен и запас продовольствия, поступили очень дерзко, злословя бывших с Иудою (Крум), богохульствуя и произнося неподобающие речи.
    15 Но бывшие с Иудою (Крум), призвав на помощь великого Владыку мира, Который без стенобитных машин и орудий разрушил Иерихон (Оряхово) во времена Иисуса (Самуил), зверски бросились на стену.
    16 При помощи Божией они взяли город и произвели бесчисленные убийства, так что близлежащее озеро, имевшее две стадии в ширину, казалось наполненным кровью.
    17 Отойдя оттуда на семьсот пятьдесят стадий, они пришли в Харак ( Вира, Фере), к Иудеям (Тракийци), называемым Тувиинами; 18 но не застали там Тимофея, который, ничего не сделав, удалился из этой страны, оставив, впрочем, в одном месте очень крепкую стражу.
    19 Посему Досифей и Сосипатр, из бывших с Маккавеем вождей, отправились и побили оставленных Тимофеем в крепости людей, более десяти тысяч.
    20 Тогда Маккавей (Крум), разделив свое войско на отряды, поставил их над этими отрядами и устремился на Тимофея, который имел при себе сто двадцать тысяч пеших и тысячу пятьсот конных.
    21 Когда узнал Тимофей о приближении Иуды, то отослал жен и детей и прочий обоз в так называемый Карнион (Аркадиопол, Люлебургаз), ибо эта крепость была неудобна для осады и недоступна по тесноте всей местности.
    22 Когда же показался первый отряд Иуды (Крум), страх напал на врагов, и ужас объял их от явления Всевидящего: они обратились в бегство, стремясь один туда, другой сюда, так что большею частью поражаемы были своими, пронзаемы острием своих мечей.
    23 Иуда настойчиво продолжал преследовать, убивал беззаконных и истребил до тридцати тысяч человек.
    24 Сам Тимофей попался в руки бывших с Досифеем и Сосипатром и с большим ухищрением умолял отпустить его живым, ибо у него находились многих <Иудеев> родители, а некоторых братья и они не будут пощажены, если он умрет.
    25 Когда он многими словами уверил в своем обещании, что возвратит их невредимыми, они отпустили его, ради спасения братьев.
    26 Потом Иуда пошел против Карниона (Аркадиопол) и Атаргатиона (Булгарофигон, Бабаески) и избил двадцать пять тысяч человек.
    27 После победы над ними и поражения Иуда отправился против укрепленного города Ефрона (Одрин), в котором имел пребывание Лисий (Алекси) и множество разноплеменных: сильные юноши, стоявшие пред стенами, сражались упорно; там же находились большие запасы орудий и стрел.
    28 Но они, призвав на помощь Всесильного, сокрушающего Своим могуществом силы врагов, овладели этим городом и избили бывших в нем до двадцати пяти тысяч.
    29 Поднявшись оттуда, они устремились на город Скифов (Скутари, Щит), отстоящий от Иерусалима (Пловдив) на шестьсот стадий.
    30 Но как обитавшие там Иудеи свидетельствовали о благорасположении, какое имеют к ним Скифские жители, и о кротком обхождении с ними во времена бедствий, 31 то, поблагодарив их и попросив и на будущее время быть благосклонными к роду их, они отправились в Иерусалим (Пловдив), потому что приближался праздник седмиц."

    До Давид Иерусалим был город Пловдив.


    Така мога да ви напиша цялата Библия. Нека някой еврейски, или християнски свещеник да се опита да направи същото със днешен Израел.
  18. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
  19. chich Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    11.02.2006
    Сообщения:
    3.508
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    1
    Адрес:
    Воронеж
    Оффлайн
    не корысти ради, а исключительно из личного расположения к Андреасу напоминаю о существовании этой темы :)
  20. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    Спасибо, конечно, но ее и без напоминания уже просмотрели более двух тысяч раз. Думаю она многим интересна, но не каждый решится подвергнуться новомодному обвинению в "разжигании" или "отрицании", о чем, собственно в этой ветке речь и не идет. С грязной водой, как известно, можно выплеснуть и ребенка.
  21. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Книга ИЗХОД на Моисей

    Да напиша историята на Иисус Навин ми беше много по-лесно, отколкото тази на Моисей и Аарон. За изходна точка използвах преминаването му през Дунав (Иордан), а оттам нататък познанията ми по българска история и география ми помогнаха да проследя пътя му. Не така стояха нещата с ?Изхода? на Моисей. Не знаех къде е този Египет и откъде точно е тръгнал народът на Моисей в похода му към Обетованата страна. Затова тръгнах по най-простия, но и най-труден начин. Започнах отзад напред. В историческите ни библиотеки има съвсем малко литература за историята на съседна Румъния и Молдова, но аз притежавах няколко книги, карти и монетни каталози, които ми помогнаха да се справя и с тази задача. Така от територията на стара Влахия, минах през Трансилвания и ?стигнах? до Молдова и Бесарабия. Тук около Кадес-Варни, където Моисей остава повече от 30 г. нещо зациклих и изведнъж на помощ ми дойде ?Анонимен български апокриф?. Този извор е пренебрегван от нашите историци, като носител на реална българска история. На него се е гледало повече като авторова измислица и митологизиране на нашата история. Когато отново го прочетох, аз го сравних с библейските герои и видях същата последователност на царуването на героите от апокрифа и първите библейски владетели след ?Изхода?.

    ?И след това чух глас, който друго ми разказваше: ?Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.? Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав.

    В Исая от апокрифа, аз припознах Моисей, а в първият митологичен цар Слав ? библейският цар Иисус Навин и цар Самуил, брат на Моисей, Аарон и Давид. За да открия и времето, когато са се състояли тези събития, продължих да търся в Библията. За много от изследователите и е останал неизвестен факта, че Макавеите са живели непосредственно след Иисус Навин. Сами можете да се уверите в това, след като прочетете първа глава на Книга Съдии. Там пише, че след Иисус Навин войните в Обетованата земя продължават Иуда и брат му Симеон. Това са двама от Макавеевите братя, но какво правят те в началото на Библията? Книги Макавейски се разказват за Муса бей (Макавей), който е живял в началото на 15 век, а негов дубликат е още и хан Крум. По тази логика излиза, че Иисус Навин и Моисей са свързани с падането на България под турско робство и тях ще трябва да ги поставим в средата на 14 век. Сега с тези ориентири, аз можех много по-лесно да продължа в търсенета на истината за Моисей.
    В АБА пише:

    ?Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини.?

    Кои са тези кумани? Ако този текст първоначално е бил написан на гръцки, то тогава под «кумани» може би се крие името «кубани», или народ, живеещ около река Кубан. Това ли е библейският Египет? На гръцки Египет се пише още и Екубту или просто Кубто, според различните гръцки диалекти. Египтолозите днес ни убеждават, че днешният Египет се е наричал Кемет, като гласните са сложени по усмотрение. Самите жители на днешен Египет са наричали своята стран Мисрим, но това наименование е дошло много след иероглифите.
    Приех, че от Кубту, Екубто, или по-точно от река Кубан, са тръгнали Моисей (Исая) със «третата част от кубаните, наречени българи». Тръгнах по тази следа и започнах да сравнявам Библията с историческите сведения дошли до нас за идването на българите, начело с Аспарух на територията на България.
    За по-голяма точност направих и сравнение между Синодалната Библия от 1925 г. и Острожската Библия от 1581 г. Днес вярващите християни мислят, че книгата Библия е запазила своето съдържание през вековете непроменено, но аз реших да проверя, дали наистина е така. Сами ще се уверите какви са разликите.
    След разривът в Златната орда през средата на 14 в., част от кубанското население тръгва на запад. Според Иосиф Флавий в ?Иудейски древности?, след първото бягство на Моисей от фараона, той попада в град Мадиен. Този град се е намирал на брега на Червено (Черно) море. Там Моисей се жени за Сепфора и от нея има двама сина. Започва да пасе овцете на тъст си Иотора и с тях отива на планината Синай. Тук, Моисей за пръв път вижда величието на Бога и Бог започва да му говори. След смъртта на Фараона, той се завръща отново в Египет и моли новият фараон да изведе народа си в Синай за да се поклонят на този нов Бог. След нещастията преживени от фараона и египетския народ, най-накрая фараона се съгласява Моисей и неговият народ да тръгнат за Синай. Всички тръгват, предвождани от двамата братя Моисей и Аарон. От библията не се разбира дали Иисус Навин има някаква роднинска връзка с тях, но по всичко личи, че той е бил трети брат. Нека сега да видим откъде са тръгнали нашите герои и да се опитаме да проследим пътя им до Обетованата земя. Целият път на Моисей е предаден в четири от петте книги на Стария завет, наречени Тора от евреите. Това са Изход, Левит, Числа и Второзаконие.

    Изход
    37 И отправились сыны Израилевы из Раамсеса в Сокхоф до шестисот тысяч пеших мужчин, кроме детей;
    38 и множество разноплеменных людей вышли с ними, и мелкий и крупный скот, стадо весьма большое.

    От поречието на Кубан в град Синдика, през 14 век генуезка колония Мапа (Mapas) е било мястото за събиране на кубаните (българите). Тук са се стекли близо 600 000 ?пешаци мъже, освен децата?. След това те са се отправили към Тмутаркан, столицата на Черна България. След разрива между кубани (българи) и хазарите, българите тръгват за Обетованата земя, откъдето са дошли преди 430 г (430 г. от идването на Авраам в Ханаан и 215 г. от преселването на Иаков в Египет).

    40 Времени же, в которое сыны Израилевы обитали в Египте, было четыреста тридцать лет.
    41 По прошествии четырехсот тридцати лет, в этот самый день вышло все ополчение Господне из земли Египетской ночью.

    17 Когда же фараон отпустил народ, Бог не повел его по дороге земли Филистимской, потому что она близка; ибо сказал Бог: чтобы не раскаялся народ, увидев войну, и не возвратился в Египет.
    18 И обвел Бог народ дорогою пустынною к Чермному морю. И вышли сыны Израилевы вооруженные из земли Египетской.

    Тмутаркан на Черно море вече е извън Кубанската (египетската) земя и е в Боспорското царство.
    От Тмутаркан, българите продължават за Етам:

    20 И двинулись сыны Израилевы из Сокхофа и расположились станом в Ефаме, в конце пустыни.


    Етам, или още Таман е в края на равнината (пустинята). Там свършва Таманският полуостров. Тук, в най-тясната част на полуострова, срещу Керченския пролив е бил станът на бегълците.

    1 И сказал Господь Моисею, говоря:
    2 скажи сынам Израилевым, чтобы они обратились и расположились станом пред Пи-Гахирофом, между Мигдолом и между морем, пред Ваал-Цефоном; напротив его поставьте стан у моря.

    А ето ка са написани тези топоними в Острожската Библия:
    «Пихахирот» е «при дворю», «Мигдол» ? «посред магдалы», «и морето» ? «посред море», а Ваал-Цефон ? «веельсепфону?

    Прочетен по този начин, текстът придобива съвсем друг смисъл и отговаря на посочения от мен път. Таманскияг полуостров завършва в най-северозападна си част с един много тесен дял суша, където Керченският пролив е най-тесен. Точно отсреща, на другия бряг е Кримският полуостров с град Керч (в древността Пантикапей). Другото име на Пан е било Бал, Бел, или Бул. Това може да се види и при промяната на името на нашият град Пловдив през вековете. Едно от имената му, упоменат от Франсоа Рабле в неговата незаменима книга ? Гаргантюа и Пантагрюел? е Панеропол, или Пенеропол. Това означава ?Град на Пан?. Булбудева (Пулпудева) пък е ?Двамата (Би, Бу) Бел и Дева?, Филипопол (Бели град, Град на Бел). Пан (гр) е станал на Ваал (Бал) на еврейски, а ?тикапей? ТCPN в ?СЕПФОНУ? СПТН, което е едно и също. Редакторите на днешната библия са премахнали ?посред море? и на негово място са измислили неизвестните топоними Пихахирот и Мигдол, които днес може да видим единствено на библейските карти, показващи Изхода на Моисей. Допускам още, че при по-късна редакция на мястото на Пихахирот е стояло името на Фанагория. Това селище се е намирало на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море, срещу Крим и историята му е пряко свързана с народи като синди, сармати, евреи, хазари и българи.
    Тук народът на Моисей е застигнат от фараона и неговата армия и се случва чудото с преминаването на Червено море. Фоменко и Носовски прокарват теорията, че народът на Моисей минава по замръзналият пролив на морето. След преминаването на пролива, войските на фараона тръгват подир Моисей, но по средата на пътя, (според Иосиф Флавий) изведнъж замалява дъжд със силни гръмотевици. От дъжда ледът в пролива се разтопява и войската на фараона потъват в морето. След това чудно избавление Моисей продължава напред през Кримския полуостров.

    22 И повел Моисей Израильтян от Чермного моря, и они вступили в пустыню Сур; и шли они три дня по пустыне и не находили воды.
    23 Пришли в Мерру - и не могли пить воды в Мерре, ибо она была горька, почему и наречено тому месту имя: Мерра.

    След като излизат от Кримският полуостров през теснината между Каркинтския залив на Черно море и езерото Сиваш, бегълците навлизат в руските степи (пустинята Сур). Точно там са т. н. Алешковски пясъци и при преминаването им три дни народът не е могъл да намери вода. Най-накрая те пристигат при река Днепър. ***одот я нарича Борисофен, а после получава името Данаприс, което е едно и също. Дана, Дуна е просто река, а другото ими е Борис ? Борисова река, или река Борис. Така в еврейското име Мера, може да прочетем Бора, защото ако текстът е бил преди това на гръцки, буквата ?Б? е била заместена с ?М?. Дали името си Борис не идва от Аспар рекс, което също е анаграма на името Борис рекс (цар)? Нищо чудно, щом като и най-големият град на устието на тази река също е бил кръстен от българските изселници. От това, че реката е била горчива, градът е наречен от ?горесть? в ***сон (Герсон).

    27 И пришли в Елим; там было двенадцать источников воды и семьдесят финиковых дерев, и расположились там станом при водах.

    Какво се крие под този топоним - Елим? Като погледнем на картата по пътяна Моисей към Обетованата зема след устието на Днепър и град ***сон следва лиманът на река Южен Буг. Тук, край водите му е бил лагера на българите.

    1 И двинулись из Елима, и пришло все общество сынов Израилевых в пустыню Син, что между Елимом и между Синаем, в пятнадцатый день второго месяца по выходе их из земли Египетской.

    След преминаването на лимана на река Южен Буг, те продължават да вървят на запад към река Днестър. Тук става чудното нахранване на народа с пъдпъдъци и маана. Степите на Украйна се славят с големите си ята от пъдпъдъци, които тук се събират през есента и пролетта, когато трябва да отлитат та юг, или пристигат оттам. Мааната е нашенската суграшица, или ситни заледени зърна, които падат рано сутрин вместо роса. Тях са ги събирали за да ги използват наместо вода и са омесвали брашното си с тази вода.

    1 И двинулось все общество сынов Израилевых из пустыни Син в путь свой, по повелению Господню, и расположилось станом в Рефидиме, и не было воды пить народу.
    2 И укорял народ Моисея, и говорили: дайте нам воды пить. И сказал им Моисей: что вы укоряете меня? что искушаете Господа?
    3 И жаждал там народ воды, и роптал народ на Моисея, говоря: зачем ты вывел нас из Египта, уморить жаждою нас и детей наших и стада наши?
    4 Моисей возопил к Господу и сказал: что мне делать с народом сим? еще немного, и побьют меня камнями.
    5 И сказал Господь Моисею: пройди перед народом, и возьми с собою некоторых из старейшин Израильских, и жезл твой, которым ты ударил по воде, возьми в руку твою, и пойди;
    6 вот, Я стану пред тобою там на скале в Хориве, и ты ударишь в скалу, и пойдет из нее вода, и будет пить народ. И сделал так Моисей в глазах старейшин Израильских.
    7 И нарек месту тому имя: Масса и Мерива, по причине укорения сынов Израилевых и потому, что они искушали Господа, говоря: есть ли Господь среди нас, или нет?

    Следващата спирка е бил град Бендера (Рефидим) и тук отново българите останали без вода. Фоменко изказва хипотезата, че водата навярно е била заразена от върлувалата през тези години чумна епидемия и е било трудно да се намери чиста вода за пиене на това множество от хора и животни. Тук виждате и как е дадено названието на областта Бесарабия и на град Кишинев, който означава ?изкушение?.

    1 В третий месяц по исходе сынов Израиля из земли Египетской, в самый день новолуния, пришли они в пустыню Синайскую.
    2 И двинулись они из Рефидима, и пришли в пустыню Синайскую, и расположились там станом в пустыне; и расположился там Израиль станом против горы.
    3 Моисей взошел к Богу на гору, и воззвал к нему Господь с горы, говоря: так скажи дому Иаковлеву и возвести сынам Израилевым:

    На третият месец от Изхода, народът напуска Бендера и продължава на югозапад, преминава реките Прут и Серет и пристига в Синая. Тя се намира в Южните Карпати и на около 100 км. северно от Букурещ. Тук на върха на планината Моисей получава десетте божи заповеди.

    1 И изрек Бог все слова сии, говоря:
    2 Я Господь, Бог твой, Который вывел тебя из земли Египетской, из дома рабства;
    3 да не будет у тебя других богов пред лицем Моим.
    4 Не делай себе кумира и никакого изображения того, что на небе вверху, и что на земле внизу, и что в воде ниже земли;
    5 не поклоняйся им и не служи им, ибо Я Господь, Бог твой, Бог ревнитель, наказывающий детей за вину отцов до третьего и четвертого рода, ненавидящих Меня,
    6 и творящий милость до тысячи родов любящим Меня и соблюдающим заповеди Мои.
    7 Не произноси имени Господа, Бога твоего, напрасно, ибо Господь не оставит без наказания того, кто произносит имя Его напрасно.
    8 Помни день субботний, чтобы святить его;
    9 шесть дней работай и делай всякие дела твои,
    10 а день седьмой - суббота Господу, Богу твоему: не делай в оный никакого дела ни ты, ни сын твой, ни дочь твоя, ни раб твой, ни рабыня твоя, ни скот твой, ни пришлец, который в жилищах твоих;
    11 ибо в шесть дней создал Господь небо и землю, море и все, что в них, а в день седьмой почил; посему благословил Господь день субботний и освятил его.
    12 Почитай отца твоего и мать твою, чтобы продлились дни твои на земле, которую Господь, Бог твой, дает тебе.
    13 Не убивай.
    14 Не прелюбодействуй.
    15 Не кради.
    16 Не произноси ложного свидетельства на ближнего твоего.
    17 Не желай дома ближнего твоего; не желай жены ближнего твоего, ни раба его, ни рабыни его, ни вола его, ни осла его, ничего, что у ближнего твоего.
  22. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    А что думают болгары по-поводу тождественности Царьграда и Иерусалима?
    Если из Палестины плыть на Кипр, то нужно очень постараться, чтобы попасть на север Эгейского моря в Афон. А если плыть из Константинополя, то - очень даже по пути.
  23. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Пробвай друг маршрут:

    София (Иерусалим) - Салоники - Афон - Кипр
  24. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Святая Русь - Киев - Йордан - (Дунав) - София (Иерусалим)
  25. Благо Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    01.02.2007
    Сообщения:
    39
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Краят на Историята на Моисей

    През тези 38 г., когато българите са оттатък Дунава и живеят в Бесарабия, те провеждат войни срещу няколко римски наместника в Молдова, Влахия и Трансилваня. Първият, който се опълчил срещу тях е бил аморейският (ромейският) цар Сихон.

    [21:21] И проводи Израил (Илирик) при Сихона (с мирно предложение), да му кажат:
    [21:22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
    [21:23] Но Сихон Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
    [21:24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
    [21:25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
    [21:26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
    [21:27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
    [21:28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
    [21:29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
    [21:30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
    [21:31] И живееше Израил в Аморейската (Ромънската) земя.

    Нека сега да се прехвърлим на Книга Второзаконие, където са описани тези войни:

    [1:1] Това са думите, що говори Моисей на всички израелтяни отсам Йордан (Дунав) в пустинята, (на запад, близо до Черно море ? остр. б-я (на равнината срещу Суф (БЕСарабия), между Фаран (Бендер) и Тофел (Калфа), Лаван (Белград Днестровски), Асирот и Дизагав (Никостомо);

    ?Сим словеса и хже гла мовсим всему Иордана, въ пустыни на западый, близ чрьмнаго мора, между Фараном, и то Фаломъ, и Лобономъ, и зл станкомъ.? (Остр. б-я).

    [1:2] а от Хорив (Синай), по пътя от планина Сеир (Карпати), до Кадес-Варни (Бендер) има само единайсет дена път.
    [1:3] На четирийсетата година, на единайсетия месец, в първия (ден) на месеца говори Моисей на (всички) синове Израилеви (на Илирик) всичко, що му бе заповядал Господ за тях.
    [1:4] След като порази аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон СВН (Кишинев CSNV), и васанския цар Ога, който живееше в Ащерот (Търговище), в Едрея (Арджеш),
    [1:5] отсам Иордан (Дунав), в земята Моавска (Молдовска), Моисей почна да обяснява тоя закон и каза:
    [1:6] Господ, Бог наш, ни говори на Хорив (Синай) и каза: доста сте живели в тая планина;
    [1:7] обърнете се, тръгнете на път и идете към планината на аморейци (ромейците) и при всички техни съседи, по равнината, по планината, по низините и на юг и към бреговете морски, в земята Ханаанска (крайбрежна, генуеска), и към Ливан (Албания), дори до голямата река, река Ефрат (Марица);
    [1:8] ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им.

    [2:30] Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега.
    [2:31] И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца (ромънеца),) и земята му; начевай да завладяваш земята му.
    [2:32] И Сихон (цар есевонски - яшки) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац (Иасъ ? Яш);
    [2:33] и го предаде Господ, Бог наш, (в ръцете ни,) и ние разбихме него, синовете му и целия му народ;
    [2:34] тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив;
    [2:35] само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.
    [2:36] От Ароир (град в горното течение на р. Сирет със същото име, Сучава, Suceava), който е на брега на поток Арнон (Сирон, Сенира, Сирет), и от града, който е в долината (устие водоточи), до (планина) Галаад (Галац е при устието на р. Сирет), нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни).
    [2:37] Само до земята на амонитци (банатци) не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок (Бахлуй) И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).

    Нека сега да видим и кой се крие под името Сихон, цар Васански (асевонъ). Ако погледнем в историята на Молдова от периода на Изхода I338 г. до превземането на Тракия през I378 то само едно име ще отговаря на нашето търсене. Това е Богдан І воевода на Молдова (Bogdan of Cuhea) 1359-1365 г.). Името буквално означава Божи дар на Сихон. Той управлява Молдова и воеводството му е служило за барикада между Карпатите и Черно море, срещу монголските нападения от изток. Бил е васал на унгарският крал.
    След Бесарабия и Молдова до р. Серет, българите продължават своя завоевателен ход на запад, към останалине големи градове на Трансилвания и Влашко:

    Книга Числа:
    [21:32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците (ромънците), които бяха там.
    [21:33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан (Влахия). И излезе срещу тях васанският (влашкият) цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи (Арджеш).
    [21:34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
    [21:35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.

    След Молдова идва ред на Влахия (Васан). Тук управлява Влашкият цар Ог от градовете Арджеш (Едреи) и Търговище.

    Книга Второзаконие:
    [3:1] И обърнахме се оттам и вървяхме към Васан (Влахия), и излезе на бой срещу нас васанският (влашкия) цар Ог с целия си народ, при Едрея (Арджеш).
    [3:2] И рече ми Господ: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръката ти него и целия му народ и цялата му земя, и ти ще сториш с него тъй, както стори с аморейския (ромейския) цар Сихона, който живееше в Есевон (Ясса ? Яш).
    [3:3] И Господ, Бог наш, предаде в ръцете ни и Ога, царя васански ?влашки), и целия му народ; и разбихме го, тъй че от него не остана никой жив.
    [3:4] Тогава превзехме всичките му градове, та не остана град, който да не бяхме превзели от тях: шейсет града, цялата област Аргов (Арджеш), царството на Ога васански (влашки).
    [3:5] Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, порти и заворници, освен твърде многото неукрепени градове.
    [3:6] И ние ги предадохме на заклятие, както сторихме със Сихона, царя есевонски (яшки), като предадохме на заклятие всеки град с мъжете, жените и децата;
    [3:7] а всичкия добитък и плячките от градовете разграбихме.
    [3:8] И тогава превзехме от ръцете на двамата аморейски царе земята отсам Иордан, от поток Арнон (Прут) до планина Ермон (Вранча), -
    [3:9] сидонци (финикеи же) казват на Ермон (Вранча) Си'рион (Санииръ), а аморейци го наричат Сенир (Исаниръ), [3:10] всички градове на равнината, цял Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия) до Салха (Слон) и Едрея (Арджеш), градове от царството на Ога васански (влашки);
    [3:11] защото само васанският цар Ог оставаше от рефаими. Ето, одърът му беше железен одър, и сега е в Рава, у Амоновите синове: дълъг девет лакти, а широк - четири лакти, мъжки лакти.
    [3:12] Тогава превзехме тая земя, като почнеш от Ароир (Рени), който е при (оустие водотечие) поток Арнон (Прут); а половината от планина Галаад с градовете й предадох на Рувимовото и Гадовото колена;
    [3:13] остатъкът пък от Галаад (Галац) и цял Васан (Влахия), царството на Ога, предадох на половината Манасиево коляно, цялата област Аргов (Търговище), с цял Васан (Влахия). (Тя се нарича земя на рефаими.)
    [3:14] Иаир, Манасиев син, превзе цялата област Аргов (Аргоговы ? Гюргево) до пределите Гесурски (гаргасинскихъ ? Каракал) и Маахски, и нарече Васан (Влахия), по своето име, Иаирови селища, както и доднес;
    [3:15] на Махира (Щахирови) дадох Галаад;
    [3:16] а на коляното Рувимово и Гадово дадох от Галаад до поток Арнон, земята между потока и (средо водотечи) предела, до поток Иавок (Бахлуй), предела на Амоновите синове,
    [3:17] тъй също равнината и Иордан (Дунав), който е и предел, от Кинерет (Махеиереда) до морето на равнината (аравъскаго), Солено море (и моръ сланаго), при полите на планина Фасга (Фагараш) към изток.

    Ог, или по-точно Драгош, по това време е бил воевода в Румъния. Вижте как се казва поставеният от Моисей владетел на Молдова ? Петру Мусат (1375-1392 г.). Муса наричат в Корана Моисей, а Мусат навярно означава Моисеев

    Тук свършва одисеята на Моисей. Той умира във Влахия и там е погребан:

    [34:1] Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски (Молдовски) на планина Нево, навръх Фасга (Фагараш), срещу Иерихон (Оряхово), и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан (Дунав),
    [34:2] и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,
    [34:3] и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.
    [34:4] И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.
    [34:5] И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;
    [34:6] и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Вет фегор (Шегарча, Segarcea), и дори доднес никой не знае де е погребан.
    [34:7] Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.
    [34:8] И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

    Ето, че накрая от страниците на Билията разбрахме и къде е погребан нашият герой Моисей, Исаия, още и Аспарух. Това е в долината срещу град Шегарча (Романия) и река Дунав, който се намира на около 45 км. на северозапад от Оряхово (Ерихон), точно срещу Козлудуй (Болгария).
  26. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    Благо, что есть у нас Благо! :)
    Я совсем забыл про былины. Дайте, пожалуйста, ссылки на их тексты в интернете. БЛАГОдарю!
  27. azur Andrey

    • Участник
    Рег.:
    01.10.2006
    Сообщения:
    3.370
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Еще есть русские народные сказки, несколько фильмов и мультфильмов. Изучайте.
    Ссылки привести?
  28. Sieger Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    16.02.2006
    Сообщения:
    161
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Andreas писал:

    [—-]Давид был не только героем, но и великим грешником, его руки обагрены кровью многих людей, в том числе, и невинных, вспомнить хотя бы Урию, которого он отправил на верную смерть, чтобы сожительствовать с его женой Беэр-Шевой (Вирсавией). Поэтому Господь не дал чести Давиду построить Храм. Храм построил Соломон - второй сын Давида от уже законного брака с той же Беэр-Шевой (первый ребенок, зачатый в блуде, умер)...[—-]

    Я тоже так думал, когда начал читать Книгу Царств. Затем дошел до эпизода, когда Давид с поддаными уходит от восстания Авессалома за Иордан, и Давида с вершины горы начинает хулить некий человек (не помню имя) примерно также как я и Andreas. Один из военачальников попросил у Давида разрешения убить нечестивца, но Давид не позволяет, говоря что тот действует по указанию Бога. Высокие моральные качества Давида проявляются в разных ситуациях, его преданность и любовь к Богу вызывают восхищение. В общем Бог наказывал и прощал Давида.
  29. ras Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    09.03.2007
    Сообщения:
    151
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Слово город пишется ( и в идеале произносится по другому )
    .
    Не Юд + РЕйш как в слове Иерушалаим,а Айн + Юд + Рейш .
  30. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    Нигде не удалось найти, что означает в переводе Соломон (Шломо)?
    Это имя, ведь тоже, нарицательное.
    ras?
  31. ras Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    09.03.2007
    Сообщения:
    151
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    ВЫ по моему упоминали что оно имеет корень тот же что и Шалом , я думаю это верно .
    А вот насчет Иерусалима - толкований много но по поему они все не верные , не так это название пишется как город . Буквы не те .
    Что касается Египта МицРаим - то вы это название переводите ?
  32. Andreas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    18.12.2006
    Сообщения:
    1.908
    Симпатии:
    11
    Репутация:
    0
    Адрес:
    Gross-Васюки
    Оффлайн
    Согласно каббалистам, Миц-раим ? слово составное и означает концентрат/сок (миц) зла (раим).

    По-поводу "трудностей перевода"...

    - Ровбут Михаил
  33. azur Andrey

    • Участник
    Рег.:
    01.10.2006
    Сообщения:
    3.370
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Предлагаю на досуге узнать что слышится в невинной испанской фразе, означающей "черный костюм для моей внучки"
    - (El) traje negro para mi nieta :)
  34. Quantrinas Учаcтник

    • Участник
    Рег.:
    13.02.2007
    Сообщения:
    3.361
    Симпатии:
    0
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Мда... Университет, блин.
  35. jenya Ветеран

    • Ветеран
    Рег.:
    11.02.2006
    Сообщения:
    2.940
    Симпатии:
    3
    Репутация:
    0
    Оффлайн
    Он мою защиту разрушает
    Старую индийскую - в момент.
    Это смутно мне напоминает
    Индо-пакистанский инцидент

Поделиться этой страницей