Иисус Навин

Иисус Навин 1

След смъртта на Моисей, Господ казва следното на Иисус Навин:

„Моисей, Моят раб умря; затова стани, мини през този Йордан (Дунав), ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.
Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея: От пустинята и от този Ливан (Влахия) до голямата река Ефрат (Хеброс, Марица), цялата земя Хетейска (Гетска, Готска), и до голямото море до залез слънце (Адриатеческо море) ще бъдат вашите предели.”
Ис.Нав.1(2–3.4)

Кой в българската история отговаря на библейският Иисус Навин? Паисий Хилендарски в своята „История Славянобългарска” пише за един Иван Шишман Стария, който по име много прилича на нашия герой. Човекът Иисус (Сис ман) Навин (Иван) има и още едно име. Това е Тера (Земен) Бел (Христос), познат ни още и като Тервел. Той е царувал непосредствено след Аспарух (Моисей).

„Тук е потребно да се съберат заедно имената на българските крале и царе, колкото се намират, и кой след кого е царувал

Пръв крал бил Вукич. 2. Крал Драгич. Вукич и Драгич били двама родни брата. 3. Крал Борис. 4. Крал Братоя Силни. 5. Крал Свети Тривелия. 6.Крал Тербал, син на Тривелия. 7. Крал Мойсей, син на Тривелия. Имената на седемте крале се намират записани в началото. Българските князе и войводи били много, но техните имена и деяния не са запизани и тъй първите вождове и князе преминали в забрава. Имената и деянията на седемте крале накратко се намират и са описани в тая историйца подред.”

Днес нашите историци приемат писаното от Паисий за анхронизъм, погледнато от историческа гледна точка, но сравнено с Библията всичко си е така. Цялата му книга е един своеобразен Стар Завети и дори завършва с Пророците, които са укрити като български светци. Нека сега да видим каква е тази подредба на „митичните” български крале описани от Паисий. Двамата братя Вукич и Драгич са познатите ни старозаветни патриарси Иаков (Якуб в Корана) и Исав (Василий). Следва крал Борис. Аспар (СПР) е анаграма на Борис (БРС) като „б” е заменена с „п” заради преминаването през гръцкия превод. „Рух” е „Rex”, или цар, крал. Така се е получило днешното Аспаррух, което е било като Паисиевото „крал Борис”. Мауро Орбини пръв споменава за този „митичен” крал Борис в книгата си „Царство на славяните”:

„По онова време българите живеели покрай Дунав и били управлявяни от своя цар Бурис, когото някои латински писатели наричат Бусар.”

Според мене следващите трима крале са всъщност различни имена на един и същи човек, информацията за който Паисий преписва от Мауро Орбини. Отново като анахронизъм за днешните историци звучи твърдението им, че точно Тервел е наложил за пръв път законите над българският народ. Ако погледнем книгата Второзаконие в Библията, виждаме как Моисей написва законите за народа на Израил. Но погледнато логически, този закон е наложен едва при наследника му Иисус Навин, който е българският цар Тервел. Така погледнато анахронизмът изчезва и разбираме, че Орбини и Паисий са прави. И други подобни анахронизми се обясняват, след като разглеждаме Библията като истинската Българска история. В своя "Летопис и родословие" възрожденецът Йовчо Тревненски на основата на стари ръкописи твърди следното:

"Българите бяха прогонени от Траян Римски и пак се възвърнаха в година 5997 (489) като имаха за предводител Борис, своя княз 5998г. (490г.)" /9. стр. 26/.

«В краткото житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica) авторът - охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното: "OutoV o megaV pathr hmwn kai thV BoulgariaV jwsthr to men genoV eilken ek ton Eurwpaiwn Muson, ouV kai boulgarouV o polus oiden anqropoV, palai men ek ton kata Prousan Olumpou proV ton boreion wkeanon kai thn nekran qalassan upo thV Alexandrou ceiroV kai exousiaV ektopisqenton, meta de sucnon cronon paradromhn dunamei bareia ton Istron peraiwqenton, kai ta geitoneuonta panta klirwsamenon, Pannonian kai Dalmatian, Qrakhn kai Illurikon, kai polla thV MakedoniaV kai QettaliaV" - "Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия." /22./ Наред с извънредно важната информация за потеклото на българите и в частност на Св. Климент, прави впечатление бележката на Хоматиан, че етнонимът "българи" е термин от простонародния език, докато "по канона" този народ се е наричал "мизи". Това означава, че трябва да преоценим терминът "мизи", ползван от античните и средновековни автори. Става ясно и защо някой автори /например Теофан и Йоан Антиохийски/ , когато говорят за българите в V век, използват израза "тъй наречените българи" - ами защото етнонимът "българи" явно и в V век е ползван най-вече от народа, а гръцките и латински хронографи и летописци са ползвали друго "официозно" нарицателно /например мизи/, което не означава, че българите са се появили на света в V век, а просто говори, че те са наричани с други имена в каноничната литература.»
Образът на Иисус Навин е изграден r върху живота и царуването на още един български цар. Това е цар Самуил. Понеже нямаме почти никакви исторически данни за митологичният Иван Шишман Стария и Тервел, то тогава ще разгледаме живота на Самуил. От историята знаем, че той има още трима братя – Аарон, Моисей и Давид. Това не са единственните прилики с библейският Иисус Навин, който е или брат на Аарон и Моисей, или техен племенник. Както ще видите по-нататък много от битките на двамата са почти идентични, както и местата на тяхното провеждане. Нека сега да видим какво пише и в „Българска военна история през Средновековието” за войните на цар Самуил:
“Изказано е предположение, че Самуиловите войски освободили и отвъддунавските територии на България. За това може да се съди от известието на т. нар. Готски Топарх – доста неясен и твърде оспорван в научната литература извор. Някои автори смятат ,че съдържащият се в този извор пасаж “този, който царуваше на север от Дунава” се отнася до Самуил. Изказани са обаче и други становища, които противоречат на подобно тълкуване. Трудно е да се предположи, че при тежката борба, която българският владетел водел по различни фронтове, било възможно той да пренесе военните действия и на север от Дунава.”
Изглежда, че не само е възможно, но точно на север от Дунава са започнали битките на Самуил (Иисус Навин) срещу ромейските гарнизони.

“...И всичко, що направи на двамата аморейски (ромейски) царе, които бяха отвъд Иордан (Дунав), на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (Търговище) и Едрея (Арджеш).”

Тези двама ромейски управители, в два от най-големите влашки градове на север от Дунава са били едни от първите жертви.
След Арджеш и Търговище, Слатина е бил последният град, който е бил превзет оттатък Дунава.

„Иисус син Навинов, прати тайно от Ситим (Слатина) двама съгледвачи и каза, обгледайте земята и град Йерихон (Оряхово)”
(2–1)

1 И посла иисус сын навин из саттина два юношы соглядати втай, глаголя: взыдите и видите землю и иерихон.
Слав. Б-я

Град Слатина в Румъния е бил града, от който Иисус Навин изпраща двамамата съгледвачи да огледат град Оряхово (Иерихон), който се намира от другата страна на река Йордан. След тяхната завръщане народът на Израил тръгва да преминава реката:

„И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан (Дунав), а свещениците пренесоха ковчега (господен) пред народа, то щом тия където носиха ковчега (на завета господен) влязоха в Йордан (Дунав) и нозете на свещениците, които носиха ковчега, се потопиха в водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничената жътва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние до град Адам (Бдин, Видин), който е до Цартан (Арчар, Арзелград): А която течеше в морето, що е на равнината, в Солено (Черно) море, отиде и изчезна”.
3–(14–16)

Тук е много интересно, защото ако знаете колко е широка днешната река Иордан на изток от соченият днес за Иерихон град, ще разберете, че не е била необходима божията намеса за преминаването и. Навярно и вие както и аз не вярвате на приказката, за промененият климат и как от Обетована земя Палестина се превръща в камениста пустиня.

http://ljames1.home.netcom.com/print-d4192.html

Това е гравюра на река Йордан от 1870 г. Вижте как няколко каруци биха били направили един добър мост, по който са можели да минат войните на Иисус Навин. Аз ходих на река Дунав за да видя къде точно е станало нейното преминаване. Това се е случило на изток от град Оряхово срещу днешното село Остров. Там река Дунав е най-тясна и остров Попадия е подпомогнало преминаването на 40 000 армия.

[4:9] И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и доднес.

Не можах да отида до острова да видя какви са тези камъни, поставени на него, но името „Попадия” навярно е останало от онова време.

Отностно спирането на реката, това е същото явление, както при Керченския пролив:

[4:23] защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
[4:24] за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

Просто реката е замръзнала нагоре срещу течението до Видин (Адам) и Арчар (Цартан). В старите библии на мястото на Цартан стои Кириатиарим, което е „град Рим”, или „римския град”. Това се е случило в началото на месец март, а при по-студени зими замръзването на реката не е необичайно явление за това време:

[4:19] И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец (Нисан) и се разположи на стан в Галгал (Галово), на изток от Иерихон (Оряхово).
[4:20] И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан (Дунав), Иисус постави в Галгал (Галово)
[4:21] и каза на синовете Израилеви (на Илирик): кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: "какво значат тия камъни?" -
[4:22] кажете на вашите синове: "Израил (Илирик) премина тоя Иордан (Динав) по сухо";
[4:23] защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан (Дунав) за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено (Черно) море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,
[4:24] за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

След като преминали река Дунав при село Остров, войските на Иисус Навин се настанили на мястото на днешното село Галово (Галгал), на изток от Оряхово и на няколко километра на юг от село Остров. За историята на селото се знае, че е основано от татари, които преминали Дунава няколко стотин години по-рано. То се намира в една тясна долина и е било естествено защитено. От Галово те тръгват към Оряхово. Тук следва поредната приказка, как с духане на някакви юбилейни тръби падат стените на града. В илюстрациите на библии от 16 век войските на Иисус Навин и Моисей са рисувани как теглят оръдия. Оръдия, ще рекат мнозина неверници? Да, оръдия, защото събитията са от втората половина на 14 век, ако не и по-късни, когато наистина е имало оръдия. Ако крепостните стени на Оряхово са бомбандирани с оръдия шест дни, то напълно нормално е на седмия ден те да потдадат някъде и крепостта да падне

6:1 Тогава Господ рече на Иисуса: ето, Аз предавам в ръцете ти Иерихон и царя му и силните люде (в него):
6:2 обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;
6:3 и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;
6:4 щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.
6:5 И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.
6:6 И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.
6:7 Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;
6:8 въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.
6:9 На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.
6:10 Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.
6:11 (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;
6:12 и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.
6:13 Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.
6:14 На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.
6:15 Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!
6:16 Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме;
6:17 но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;
6:18 и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.
6:19 Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.

5:1 Кога всички аморейски царе, които живееха отсам Иордан към морето, и всички ханаански царе, които са при морето, чуха, че Господ (Бог) изсуши водите на Иордан пред синовете Израилеви, докле те преминаваха, тогава им се сви сърцето, (те се ужасиха,) и не остана вече в тях дух против синовете Израилеви.

Аморейските царе са ромейските или римските царе, които живеят отсам Йордан (Дунав). Между тях и Черно море на изток са ханаанските земи.
Ханаанци е видоизмененото "генуезци", а това са едни от владетелите на черноморските ни градове, наред с венецианците по това време.

Нека сега да проследим следващото сражение на Иисус Навин, за да се убедите напълно, че тези битки са се извършвали на територията на средновековна България. Става въпрос за превземането на гр. Кнежа и разрушаване на крепостта и.

“Господ каза на Иисуса: Не бой се и не се ужасявай; вземи със себе си всички мъже, способни за война, стани, иди към Гай; ето, Аз предавам в ръцете ти гайския цар и народа му, града му и земята му; направи с Гай (Кнежа) и царя му същото, каквото направи с Иерихон (Оряхово) и царя му, само плячката и добитъка му си поделете; тури засада зад града.
Иисус и всички мъже, способни за война, станаха да идат към Гай (Кнежа), и избра Иисус триисет хиляди души храбри и ги изпрати през нощта, и даде им заповед, като каза: гледайте, вие ще бъдете на засада зад града; не се отдалечавайте от града и бъдете всички готови; аз пък и всички мъже, които са с мене, ще се приближим до града и щом (жителите гайски) излязат срещу нас, както и по-напред, ние ще побегнем от тях; те ще се втурнат подире ни, тъй, че ние ще ги отвлечем от града, защото те ще кажат: “бягат от нас, както и по-напред”, кога побегнем от тях, вие станете от засадата и завладейте града, и Господ, Бог ваш, ще го предаде в ръцете ви; кога превземете града, запалете града с огън, направете според думата Господня; гледайте, аз ви заповядам.
Тъй ги изпрати Иисус, и те отидоха в засада и заседнаха между Ветил (село Търнава, Врачански окръг) и Гай (Кнежа), на запад от Гай (Кнежа); а Иисус пренущува оная нощ сред народа.
Като стана сутринта рано, Иисус прегледа народа и тръгна той и старейшините Израилеви пред народа за Гай (Кнежа); и всички мъже способни за война, които бяха с него, тръгнаха, приближиха се и дойдоха до града (откъм изток, а засадата беше на запад от града), И разположиха стан на север от Гай (Кнежа), а между тях и Гай имаше долина (Върбишки дол). След това Иисус взе до пет хиляди души и ги постави в засада между Ветил (Търнава) и Гай (Кнежа), на запад от града.
И целия стан, който беше на север от града, народът си разположи тъй, че задната част беше на запад от града. А Иисус отиде оная нощ всред долината (Върбишки дол).
Щом гайския цар видя това, стана рано и излезе веднага с жителите градски против Израиля на бой, той и целият му народ, на определеното място пред равнината; но той не знаеше, че против него има засада зад града (му).
Иисус и цял Израил като че уж разбити от тях, побягнаха към пустината (равнината); а те извикаха целия народ, който беше в града, за да ги гонят, и, гонейки Иисуса, отдалечиха се от града;
И не остана в Гай (Кнежа) и Ветил (Търнава) нито един човек, който да не бе се спуснал против Израиля; а града си оставиха отворен, гонейки Израиля.
Тогава Господ каза на Иисуса: простри копието, що е в ръката ти, към Гай (Кнежа), понеже Аз ще го предам в ръцете ти (и засадата веднага ще стане от мястото си). Иисус простря към града (ръката си и) копието, що бе в ръката му.
А засадниците станаха веднага от мястото си и се втурнаха, щом той си простря ръката, влязоха в града, превзеха го и начаса предадоха града на огън.
Жителите гайски (на Кнежа), като се озърнаха назад, видяха, че от града се дига дим към небето. И нямаше къде да бягат – нито нататък, нито насам; защото народът, който бягаше към пустинята (равнината), обърна се срещу гонителите.
Иисус и цял Израил, като видяха, че засадниците превзеха града и от града се вдига дим (към небето), върнаха се и почнаха да убиват гайчани; а ония от града излязоха против тях тъй, че те се намираха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други от друга; тъй ги разбиха, че не оставиха от тях нито един жив, нито избягал; а гайския цар хванаха жив и го доведоха при Иисуса.
Когато израилтяните избиха всички гайчани на полето, в пустинята, дето ги гониха, и след като те всички до един паднаха от острието на меча, тогава всички израилтяни се върнаха в Гай (Кнежа) и го поразиха с острието на меча.
Погиналите в тоя дин мъже и жени, всички гайчани, бяха дванайсет хиляди.
Иисус не свали ръката си, каято бе прострял с копието, докле не предаде на заколение всички гайчани;
Само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.
Тогава Иисус изгори Гай (Кнежа) и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес; а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залес слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла доднес.

Така с хитрост пада град Кнежа. На картата на града ясно се вижда как точно е станала битката. Специалистите по библейска археология доста ще се потрудят да измислят къде точно в съвремена Палестина са се случили тези събития. А на картата на България всичко е толкова лесно. Гай (Кнежа), или още Луз (Исмаил), означава “скали” според Библейски речник, а в действителност е било името “Исмаил”, което е другото име на гр. Кнежа. Тук може да се получи объркване, защото Гай е едно от имената на крепостта Царевец във Велико Търново. Село Търнава тук също е написана като ВТЛ(Р), или Ветил. Най-близкият град на пътя на войските на Иисус Навин на юг е бил Кнежа. Паданета на Търново става много по-късно, след като са завоювани Тракия, сев. Гърция, и Македония. Ще опишем и това падане.

“От Иерехон Иисус изпрати люде в Гай (Кнежа), що е близо до Бет-Авен (Плевен), на изток от Ветил (Търнава), и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай (Кнежа).”
След първото несполучливо нападение на Гай, Иисусовите войници са гонени до Севарим и ги гониха до спусъка на планината”. Севарим (СБРМ - Бреница) съществува само в най-новите библии. В старите то отсъства.
Нека сега да видим срещу какви племена, или народи се е сражавал Иисус Навин:

“Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан (Дунав), по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан (Влахия), - хетейци, аморейци, (гергесейци), хананейци, ферезейци, евейци и иебусейци, събраха се заедно, за да се ударят с Иисус и Израиля.”

В “Библейската археология” и на библейските карти можете да видите къде са разположени тези народи на територията на Палестина, от които днес няма никаква следа. Нито археологически, нито епиграфски паметник. Нищо! Никой стар писател, като Херодот например, не споменава и дума за тези народи. Дали е така, ще видим след малко.
Ето как навярно е бил оригиналния текст, дописан и отредактиран от църковните отци:

“Като чуха това, всички ромейски царе, които бяха отсам Дунав, по планината и равнината и по целия бряг на Черно море, и които бяха близо до Влахия – гети, ромеи – християни, хански племена, одризи, бени, (от провинция Беника), и беси, събраха се заедно, за да се ударят със Самуил и Израиля.”

Къде са били тези народи, самата книга Иисус Навин ни показва? Когато преминават Иордан (Дунав), народът който е владеел отсам и оттатък Дунав се нарича гети, готи.
Ромеите-християни са в почти всички големи градове отсам и оттатък Дунав.
Ханските племена пак според същата книга са се намирали на изток от Иерихон, близо до морето. Плиска, Преслав, Шумен и Мадара (или крайморските венециански и генуезки) са техните най-големи градове. Одризите, или Терезци, както още ги наричали, са живеели на изток от стария Филипопол, чак до Одрин, на север до Хемус (Стара планина) и планината Родопи на юг.
Областта Беника е била на изток от Средец с център град Сипоне (Шипоне, дн Ихтиман) в Ихтиманското поле. Главни крепости на тази област според книгата са:

“...А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон (Шипоне), Кетира (Тикера, на изток от с. Ветрен, Пазарджишко), Беерот (Перущица), и Кириат-Иарим (Пловдив).”

Накрая са бесите – най-непокорното тракийско племе, което е владеело Западните Родопи и западна Тракия.
Много историци са се опитвали да осветлят прочутата битка на българския цар Самуил с войските на византийския император Василий ІІ Българоубиец в прохода Суки (Траянови врата). Как е протекла и докъде българите са гонели византийците. Нека да видим какво пише за нея в книгата Иисус Навин:

“Когато иерусалимският (Софийският) цар Адониседек (Дионисий дук) чу, че Иисус (Самуил) превзел Гай (Кнежа) и го предал на заклятие, и че постъпил с Гай (Кнежа) и с царя му тъй, както постъпи с Иерихон (Оряхово) и царя му, и че гаваонци (Шипонци, Ихтиманци) сключили мир (с Иисуса (Самуила) и) с Израиля и останали между тях, той се много уплаши , защото Гаваон (Шипоне) (беше) голям град, като един от царските градове, и по-голям от Гай (Кнежа), и всичките му жители бяха юнаци.
Поради това иерусалимския (Софийския) цар Адониседек (Дионисий дук) изпрати при Хебронския (Одрин) цар Хохама, и при иармутския (Ефрем) цар Фирама, и при лахиския (Хасково) цар Яфия, и при еглонския (Главан, Валсена) цар Девира да кажат:
Дойдете при мене и ми помогнете да съсипем Габаон (Шипоне), задето е сключил мир с Иисуса (Самуил) и синовете Израилеви.
Те се събраха и отидоха петимата аморейски (ромейски) царе: иерусалимския (софийския) цар, хебронския (одринския) цар, иармутския (ефремски) цар, лахиския (хасковския) цар, еглонския (главански) цар, те и всичкото им опълчение, и се разположиха на стан до Гаваон (Шипоне), за да воюват срещу него.
Гаваонци (Шипонци) изпратиха до Иисуса (Самуил) в (израилския) стан, в Галгал, да кажат: не оттегляй ръката си от твоите роби; дойди по-скоро при нас, избави ни и ни помогни; защото против нас се събраха всички аморейски (ромейски) царе, които живеят в планините.
Иисус (Самуил) тръгна от Галгал, той й с него всички способни за война, и всички храбри мъже.
Тогава Господ каза на Иисуса (Самуил): не бой се от тях, защото Аз ги предадох в ръцете ти: никой от тях няма да устои пред лицето ти.
И нападна върху тях Иисус (Самуил) внезапно, (понеже) цялята нощ бе вървял от Галгал.
Господ ги докара в смущение пред израилтяните, и те им нанесохо голямо поражение в Гаваон (Шипоне), гониха ги по пътя към Веторонската (Ветренската) височина и ги разбиваха до Азек (Загорово, дн. Септеври Пазарджишко) и до Макед (Асеновград).
А когато бягаха от израилтяните по склона на Веторонската (Ветренската) планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни (градушка) до самия град Азек (Загорово), и те умираха: умрелите от камъните на градушката бяха по-много, отколкото ония, които синовете Израилеви убиха с меч (в битката).
Иисус (Самуил) извика към Господа в оня ден, в който Господ (Бог) предаде Аморея (Ромея) в ръцете на Израиля, - след като ги изби в Гаваон (Шипоне), и те бяха избити пред лицето на синовете Израилеви, - и каза пред израилтяните: спри се, слънце, над Гаваон (Шипоне), и ти месечино, над Айалонската (Беловската) долина!
И слънцето се спря и месецът стоя, докле народът отмъстяваше на враговете си. Нали това е писано в книгата на Праведния: слънцето стоеше сред небето и не бързаше да зайде почти цял ден?
Такъв ден не е имало ни преди, ни подир оня, в който Господ (тъй) да е слушал човешки глас, Защото Господ воюваше за Израиля.”

Нека преди да продължим нататък, да видм какво се е случило при Шипоне (Габаон). След като в скоби съм сложил истинските имена, така по лесно можете да се ориентирате в обстановката. Тук, при това изследване на библейските събития попаднах на едно интересно име на Асеновград. В книга Иисус Навин той е даден с името Макед. Стан на Макед(онци), или Стани мъка, както го знаем всички.
Нека да видим дали няма и другаде разказано за чудесата, случили се при тази битка.
В БВИ четем следното:

“След снемането на обсадата византийските войски, както правилно предполага В. Аврамов, се изтеглили към района на римската станция Бугарка при с. Лесново, след което по римския път продължили отстъплението си и останали да нощуват в района на крепостта Шипоне (при дн. Ихтиман) в укрепен лагер. Тук Лъв Дякон съобщава един наглед само любопитен факт, който обаче при тогавашната психическа настройка на войските изиграл немалка роля за разколебаване на моралния им дух. “През нощта, още преди да беше преминала първата нощна стража, от източната страна на лагера внезапно се появи една грамадна звезда и като освети палатките с обилна светлина, падна на западната част до самия окоп, пръсна се на много искри и угасна. Падането на звездата означаваше унищожаването на войската, което стана по-късно; защото подобно явление, където и да се случи, предвещава гибел на всички наоколо. Явно доказателство е падналата върху троянската войска звезда, когато Пиндар се прицелвал с лък в Менелай. Същия този ден троянската войска била принудена от ахейците да бяга безславно. И при ромейските войни всеки, който проследи историята, би открил, че това често е ставало и че погивала войската там, където се случвало това явление.”

Още един път в историята има описано подобно събитие, падането на камъни върху неприятелската армия и спиране вървежа на слънцето. Този път дубликатът е при битка на Карл Велики.
Ака проследим по-нататък битките на Иисус Навин ще видим и градовете, превзети от него. След превземането на Макед (до Асеновград), където са убити горепосочените пет царе армията продължава победния си ход към Ливна (Блисна, Калугерово). След падането и идва ред и на Лахис (Хасково). Тук на помощ на ромейските войски идва царят на Газера (Стара Загора), който също е разбит от армията на българите. След Хасково следва Еглон (Главан) и накрая Хеброн (Одрин). Давир (Проват) е последният град от този поход.

“И порази Иисус цялата планинска и южна земя, низините и земята покрай планините и всичките им царе: не остави никого, който да оцелее, и всичко живо предаде на заклятие, както бе заповядал Господ, Бог Израилев; порази ги Иисус от Кадес-Варни (Одесос – Варна) до Газа (Виза) и цялата земя Гошен дори до Габаон (Шипоне); и всичките тия царе и земите им Иисус превзе наведнъж, понеже Господ, Бог Израилев, се сражаваше за Израиля. След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в стана, в Галгал.”

Между другото Галгал е много променливо понятие в тази книга. Галгал означава буквално “лагер” и е винаги там, където лагеруват по-продължитерно българите. Последният лагер на армията на Иисус преди битката край Шипоне (Габаон) е бил по поречието на река Искър в Софийското поле. Затова за една нощ той е успял да дойде с войските си на помощ на Шипонци. Цели три дни са били необходими на Иисусовата войска да дойде от Галгал (лагера) с. Галово (на изток от Оряхово), до град Шипоне.

“А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те (Гаваонци) били техни съседи и живеят близо до тях; защото Израелевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха); Габаон, Кетира, Беерот и Кириат Иарим.”

Погледнете сега картата на Иудейското и Израилското царство на края на синодалната Библия. На нея ясно се вижда, че от Галгал (на изток от Иерихон), до Гаваон не са повече от 25 – 28 км. Това разстояние Иисусовата войска го е минала за три дни пътуване. Е, ако са тръгнали от Гиген, или село Галово на югозапад по поречието на река Искър са им необходими около три дни за да стигнат до Ихтиманското поле.
По-нататък в книгата Иисус Навин се разказва за освобождение на останалите български земи от ромейците. От земите на Хърватския Дубровник (Сидон) на запад през Драч-Дурацо (Тир) в Албания, цял Пелопонес, до бреговете на Мраморно море на юг. От Босфора на изток, по брега на Черно море, чак до устието на река Днестър на север, заедно с Влахия, Банат и Срем на запад, са земите ни, освободени от войните, водени от Самуил (Иисус Навин). Кажете ми сега, кой е този БОГОИЗБРАН НАРОД, описан в Библията? Доказах ви, че това сме ние – БЪЛГАРИТЕ.

 

Иисус Навин 2

Ето как продължава завоевателната политика на Иисус Навин на територията на България. След бързата и неочаквана победа край град Гобаон (Шипоне, Ихтиман), той се спуска да преследва армията на византийците по поречието на Марица, чак до Хеброн (Одрин). След това се завръща в лагера (Галгал) около Оряхово. Но византийците не могли да преглътнат лесно поражението от българите и отново сформирали коалиционна армия за борба срещу нашествениците:

1 Егда же услыша иавин царь асорск (Царево, дн. Ксанти), посла ко иоваву царю мадонску (Драма), и к царю семеронску (Морунец, дн. Кавала)и к царю ахиавску (Зъхна),

2 и к царем иже в сидоне (Тесалоник, Солун) велицем и в горней, и в араву (Равать, Остр. б-я – Лутра, Траянопол) прямо хенерефу (Енос и Вира, Фере), и на поляну, и в нафеддор (Абдера),

3 (и въ пределех Дорских (Абдера) от запада, Остр.) и к приморским хананеам от восток, и к приморским аморреом и хеттеом, и ферезеом и иевусеом, иже на горе, и евеом, и иже под аермоном (Маронея), в землю массифа (долината на р. Места).

4 И изыдоша сии и царие их с ними, людие мнози, яко песок иже при краи моря (Бяло море) множеством, и кони и колесницы многи зело.

5 И снидошася вси царие сии, и приидоша вкупе, и ополчишася при воде маррон (Маронея) воевати на израиля.

6 И рече Господь ко иисусу: не убойся от лица их, яко заутра в сей час аз предам их язвенных пред сыны израилевы: конем их жилы пресечеши и колесницы их да сожжеши огнем.

7 И прииде иисус и вси людие воинстии с ним на них к воде марронстей (Маронейски) внезапу, и нападоша на ня в горней.

8 И предаде их Господь под руце израилевы: и секуще их, прогнаша даже до сидона великаго (Тесалоник) и до масрефоф-маима (р. Стримон, р. Струма) и до поль массифских (долината на р. Места) к востоком: и изсекоша их, дондеже не остася в них ни един цел и избегший.

9 И сотвори им иисус, якоже заповеда ему Господь: конем их жилы пресече и колесницы их сожже огнем.

10 И обратися иисус в то время, и взя асор
(Царево, Ксанти), и царя его уби мечем: асор бо бе прежде обладающий всеми царствы сими:

11 и изби все дышущее, еже в нем бысть, острием меча, и потребиша вся, и не остася в нем все дышущее: и асор (Царево, Ксанти) запалиша огнем.

12 И вся грады царств сих и вся цари их взя иисус и изби я мечем, и потреби их, якоже повеле им моисей раб Господень.

13 Но вся грады крепки не запали израиль, точию асор (Царево, Ксанти) един запали иисус.

14 И вся корысти их и вся скоты их плениша себе сынове израилевы: людий же всех потребиша мечем, дондеже погубиша их, и не оставиша от них ни единаго дышущаго.

15 Якоже повеле Господь моисею рабу своему, тако моисей заповеда иисусу: и тако сотвори иисус, не преступи ни единаго же от всех, яже заповеда Господь моисею.

16 И взя иисус всю землю горную и всю землю нагев, и всю землю госомску, и равную, и яже на запад, и гору израилеву, и поля яже при горе,

17 от горы хелха (Ахире, Остр. – Макри), и яже восходит к сеиру (Сяр, Сере на юг), и даже до валгада (Белград, Белгород Днестровски), и поле ливана (Влахия) под горою аермон (пл. Родна на север): и вся цари их взя и изби.

18 И многи дни сотвори иисус с цари сими брань:

19 и не бе ни единаго града, егоже не предаде Господь сыном израилевым, кроме евеа обитающаго в гаваоне (Шипоне, Ихтиман): всех взяша бранию:

20 яко Господем бысть укрепитися их сердцу, сопротивитися на брани противу израиля, да потребят их, яко да не дастся им милость, но да потребятся, якоже глагола Господь к моисею.

21 И прииде иисус в то время, и потреби (вся) енакимы от горныя, от хеврона (Одрин) и от давира (Проват, Провадикьой) и от анова (Азине, Приморско), и от всея горы израилевы и от всея горы иудины, с грады их, и потреби я иисус:

22 не остася ни един енаким от сынов израилевых, но точию в газе (Созопол) и в гефе (Агатопол, Ахтопол) и во асидофе (Урдовиза, Китен) осташася.

23 И взя иисус всю землю, якоже заповеда Господь моисею: и даде ю иисус в наследие израилю, разделением по племеном их. И преста земля воюема быти.

От 11 глава на „Книга Иисус Навин” виждаме как е станало сражението в Беломорска Тракия и как е била завладяна от „турците”, които се оказват българи. Царят на Царево (Ксанти), който е бил главен град по онова време за цялата околност, събрал коалиционна армия от владетелите (царете) на следните градове: Солун, Драма, Морунец (Кавала), Зъхна, Рават (Траянопол), Абдера, Маронея, Енос, Фере и много други на север от тях, както и на изток по крайбрежието на морето. При град Маронея войските на Израиля разбиват тази коалиционна армия и изгарят единствено град Царево (Ксанти) и избиват цялото му население. Това те правят за назидание, заради отганизаторът на тази война, който е царят на Цорево (Ксанти). Интересното тук е упоменаването на град Солун като Сидон. В църковно-славянскиат език буквата „д” се изписва като пресечена през средата буква „л” и така се е получило объркването. Още един град е изписван като „Сидон”, когато се споненава заедно с град Тир (Драч, Дуръси) и това е Дулциний (Улцин), който се намира непосредственно на север от Драч. Още нещо трябва да се отбележи, когато разглеждаме тази глава. Това е присъствието на някакви великани (енакови синове) в град Хеброн, в неговите околности и по крайбрежието на Черно море. Това може да са остатъци от някакъв царски род, защото „енак” в обратно четене е „кан”. В стенописите на Древен Египет много често фараоните са рисувани много по-големи от останалите хора. По този символичен начин са показвали тяхното величие, от което следващите поколения са приели едва ли не, че те са били великани.
След завземането на Беломорска Тракия, границите на Иисусовите владения се простирали от град Макри до град Сяр на юг, до Белград Днестровски и планината Родна на север. Задречните владения са описани в следващата 12 глава, като територии дадени на колената Рувимово, Гадово и полуколяното Манасиево:

Глава 12

1 И сии царие земли, ихже избиша сынове израилевы и наследиша землю их об ону страну иордана (Дунав), от восток солнца, от дебри арнонския (р. Сирет) даже до горы аермон (Родна), и всю землю араву (Бесарабия)от восток:

2 сиона (Богдан на Сихон) царя аморрейска (Ромеиски), иже живяше во есевоне (Сучава), обладаяй от ароира (Марамурес), иже есть в дебри арнонстей (р. Сирет) от страны дебри, и пол (земли) галаада (Галиция) даже до иавока (р. Бугь), (идеже) пределы сынов аммоних:

3 и арава (Бесарабия) даже до моря хенереф (Neagra, Черно) на востоки, и даже до моря арава (Бесарабия), моря солищнаго от восток, путем иже ко вифсимофу (г. Измаил), и от фемана иже под асидоф-фасгою (пл. Фагараш):

4 и ог царь васанский (Влашки) остася от исполинов, иже обита во астарофе (Търговище) и во едраине (Едрея),

5 обладаяй от горы аермон (Родна), и от селхи (ТранСИЛВания), и всею землею васан (Влахия) даже до предел гесури (Унгария), и махафи (ХУНЕДоара), и пол галаада (Галиция) до предел сиона (Богдан на Сихон) царя есевонска (Сучава).

6 Моисей раб Господень и сынове израилевы поразиша я: и даде ю моисей раб Господень в наследие рувиму и гаду и полплемени манассиину.

7 И сии царие аморрейстии (ромейски), яже изби иисус и сынове израилевы об ону страну иордана (Дунав), при мори валгад (Белград, Днестровски) на поли ливана (Влахия на север), и даже до горы алок (Галиполи), восходящих в сиир (Сяр на юг): и даде ю иисус племеном израилевым в наследие по жребию их,

8 на горе и на поли, и во араве и во асидофе, и в пустыни и во нагеве, хеттеа и аморреа, и хананеа и ферезеа, и евеа и иевусеа:

9 царя иерихонска и царя гайска, иже есть близ вефиля,

10 царя Иерусалимска, царя хевронска,

11 царя иеримуфска, царя лахисска,

12 царя еглонска, царя газерска,

13 царя давирска, царя гадерска,

14 царя ермафска, царя адерска,

15 царя левнска, царя одолламска,

16 царя макидска, царя вефилска,

17 царя апфуска, царя оферска,

18 царя афекска, царя хесаромска,

19 царя самвронска, царя фувска,

20 царя маронска, царя ахсафска,

21 царя фанахска, царя магдедонска,

22 царя кедесска, царя иеконама хермела,

23 царя адорска нафеддоря,

24 царя гоимска гелгеля, царя ферска. Вси сии царие тридесять един.

След като се хване правилният начин за разчитането но топонимите и личните имена, става лесно да се проследи как се е развило дадено събитие описано в библията. Ето как е на български този текст:


[12:1] Ето царете на оная земя, които синовете Израилеви поразиха и чиято земя те взеха в наследство отвъд Дунав към изгрев-слънце, от поток Арнон до планина Ермон, и цялата равнина на изток:
[12:2] Сихон (Богдан на Сихея), аморейският цар, който живееше в Есевон (Сучава) и владееше от Ароер (Марамурес), що е при бреговете на поток Арнон (р. Сирет), към средата на потока, половината Галаад (Галиция), до поток Иавок (Буг), предел на амонитци,
[12:3] и равнината дори до самото Хинеретско (Neagra, Черно) море на изток и до морето на равнината, Солено море, на изток по пътя за Бет-Иешимот, и на юг - местата при полите на Фасга (Фагараш);
[12:4] съпределният нему васански цар Ог, последният от рефаимци, който живееше в Астарот (Търговище) и в Едрея (Арджеш),
[12:5] и владееше планина Ермон и Салха (ТранСИЛВАния), и цял Васан (Влахия), до Гесурската (Унгарската) и Маахската граница, и половината Галаад (Галиция), до границата на есевонския цар Сихона.
[12:6] Моисей, раб Господен, и синовете Израилеви ги убиха; и даде я Моисей, раб Господен, в наследство на коляното Рувимово и Гадово и на полуколяното Манасиево.
[12:7] И ето царете на земята (Аморейска), които порази Иисус и синовете Израилеви отсам Иордан на запад, от Ваал-Гад (Белград Приднестровски)
в Ливанската (Влахия) долина до планина Халак (Галиполи на юг), която се простира към Сеир (Сяр), и чиято земя Иисус даде в наследство на колената Израилеви според разделението им,
[12:8] по планината, по низините, по равнината, по местата, що са покрай планините, в пустинята, и на юг, дето живеят хетейци, аморейци, хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци:
[12:9] цар иерихонски (Оряхово), цар на Гай (Кнежа), що е близо до Ветил (Търнава),
[12:10] цар иерусалимски (София), цар хевронски (Одрин),
[12:11] цар иармутски, цар лахиски (Хасково),
[12:12] цар еглонски, цар газерски (Стара Загора),
[12:13] цар давирски (Проват), цар гадерски (Скутаре, Щит),
[12:14] цар на Хорма (Ефрем), цар арадски (Устра),
[12:15] цар на Ливна (Блисна, Калугерово), цар одоламски (Драмица, Драма),
[12:16] цар на Макед (Станимъка, Асеновград) , цар Ветилски (Търнава),
[12:17] цар тапуахски, цар хеферск (Фере, Вира),
[12:18] цар афекски (Левка), цар шаронски,
[12:19] цар мадонски (Драма), цар асорски (Царево, Ксанти),
[12:20] цар на Шимрон (Морунец, Кавала) –Мерон (Маронея), цар ахсавски,
[12:21] цар таанахски, цар мегидонски (Кумуцина, Комотини),
[12:22] цар кедески, цар на Иокнеам (Мелник) при Кармил (Рила),
[12:23] цар на Дор при Нафат-Дор, цар на Гоим в Галгал,
[12:24] цар на Тирца (Перитор). Всички: трийсет и един царе.

Но завоеванията му не свършили до тук, защото още много големи градове във вътрешността на България не били покорени. Останали пет филистимски царе по черноморското ни крайбрежие в градовете газски (Созопол), Азотски (Айтос), аскалон (Василико, Царевец), Гетски (Агатопол, Ахтопол), екронския (Кастрица, Кастрич) и евейския (Инеада). Тогава Иисус Навин разделя цялата завоювана страна на дванадесетте колена. Целта му е била такава, че всяко коляно само да си завладее непокорените още градове в принадлежащата му територия. Земята оттатък Иордан (Дунав) се пада по жребие на колената Гадово, Рувимово и половината Манасиево коляно. Тяхната западна граница е била Унгария (Гесур). На север те владеели повече от половината Галиция, (разделена днес между Украйна и Полша), чак до река Буг. На северо-изток река Днепър е служила като естественна граница между България и печенежките племена оттатък реката, до устието и при Белгород (Приднестровски). Надолу по бреговете на Черно море до Дунав на север и оттам до река Тиса на Запад. Най източната част на тези отвъд Дунавси територии се паднали на коляното Рувимово. Тяхна станала цяла Месопотамия, още и Бесарабия и границите им били Галиция (на север), Днестър (на изток), река Дунав (на юг) и река Прут (на запад). Непосредственно на запад от тях се паднал дял на Гадовото коляно. Още по-на запад, до унгарската граница пък получили територия половината от коляното Манасиево. Това били територийте на Влашко и Банат. Останалите колена хвърлили жребии и разделили останалата завоювана земя на юг от Дунав по следният начин:
Първи били Иудиното коляно. На тях се паднала провинция Тракия, каято си поделили с коляното на Симеон. Иуда получил западната и част, а Симеон – източната. Център на Иудиното коляно станал град Филипопол, а на Симеоновото Мосинопол (Гюмюрджина, Комотини). Софийска област от прохода Суки на изток, до река Дунав на север се паднали на коляното на Вениамин. Там е и тема (област Беника, от Бенони - Вениамин) на римските карти от късното Средновековие. Северна България от Искър до Черно море на изток и от Дунав до Стара Планина на юг се паднали на Иосифовите синове Манасий и Ефрем. Град София (Иерусалим) е била ползван както от коляното на Иуда, така и на Вениамин.

[16:1] После се падна жребието на Иосифовите синове: от Иордан (Дунав) при Иерихон (Оряхово), към Иерихонските (Дунавските) води на изток, пустинята (равнината), която се простира от Иерихон (Оряхово) към Ветилската (Търновската) планина;
[16:2] от Ветил (Търново) границата върви към Луз (преСЛАВ, SLV|) и преминава към предела Архи (Хръзград, Разград) до Атарот (Мадара),
[16:3] спуска се към морето, към границата на Иафлет (Дебелт), до границата на долни Бет-Орон и до Газер (Боруй, Стара Загора) и се свършва при морето.
[16:4] Това получиха за дял Иосифовите синове Манасия и Ефрем.
[16:5] Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар (Твърдица) до горни Бет-Орон (и Газара) (Боруй, Стара Загора);
[16:6] после границата върви към морето на север от Михметат (Махтот, Остр. – Тутхон, Анхиало), завива на изток към Таанат-Силом (Стан – Плиска) и го минава източно до Ианох (Диня, Девня);
[16:7] от Ианох, слиза към Атарот (Тутракан) и Наарат (Мартен), допира до Иерихон (Ряхово) и стига до Иордан (Дунав);
[16:8] от Тапуах (Адафут – Тутракан) границата върви към морето, към поток Кана (Камчия), и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.
[16:9] Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, - и всички тия градове бяха със селата си.
[16:10] Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер ;Стара Загора); затова хананейци живеят между Ефремовци доднес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер (Загора) бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)

Останалите територии са разделени на другите колена:

[19:17] Четвъртото жребие излезе за Исахара, за Исахаровите синове, според племената им;
[19:18] тяхна граница беше: Изреел (Срем, Сремска Митровица), Кесулот (Заслон, Шабац) и Сунем (Земун),
[19:19] Хафараим (Моравск, Добравица), Шион (Ниш) и Анахарат (Раковица),
[19:20] Равит (Борач), Кишион и Авец (Княжавец),
[19:21] Ремет (Мокър), Ен-Ганим, Ен-Хада (Зелениград) и Бет-Пацец (Лесковец);
[19:22] границата се допира до Тавор (Пирот), Шахацима (Суково) и Ветсамис (Кутловица, Монтана), и се свършва при Иордан Дунав): шестнайсет града със селата им.

И в Слав. Б-я топонимите не са написани толкова ясно:

17 И иссахару изыде жребий четвертый, сыном иссахаровым по сродством их,

18 и быша пределы их иезраель и ахаселоф и сунам,

19 и аферарим и сиан, (и ренаф) и анахареф,

20 и раввоф и кесион и аеме,

21 и рамаф и инганним, и инадда и веффасис:

22 и снидутся пределы к фавору и к сасимафу к морю, и вефсмас, и будет его исход предел иордан: грады шестьнадесять и веси их.

На коляното на Леви не се паднали завоювани територии, защото това били свещеници:

[13:14] Само на Левиевото коляно не даде дял: жертвите на Господа, Бога Израилев, са негов дял, както му бе казал Господ; (ето границите, които направи Моисей на синовете Израилеви според племената им в Моавските равнини отвъд Иордан, срещу Иерихон
[13:33] А на Левиевото коляно Моисей дял не даде: Сам Господ, Бог Израилев, е техен дял, както Той им бе говорил.

На Завулон се паднала територията на град Солун и областта му.

[19:10] Третото жребие се падна на Завулоновите синове, според племената им и границата на техния дял се простираше до Сарид;
[19:11] границата им възлиза към морето и Марала и се допира до Дабешет и се допира до потока, който е пред Иокнеам;
[19:12] от Сарид отива назад към изток, дето слънце изгрява, до границата на Кислот-Тавор; оттук отива към Даврат и възлиза към Иафия;
[19:13] оттам минава на изток в Гет-Хефер, в Иту-Кацин, и отива към Римон, Митоар и Нея;
[19:14] от север границата завива към Ханатон и се свършва с долина Ифтах-Ел;
[19:15] по-нататък обхваща: Катаф, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем: дванайсет града със селата им.
[19:16] Това е делът на Завулоновите синове, според племената им; това са градовете и селата им.

На Асировото коляно се пада областта Епир, с център град Круя:

[19:24] Петото жребие излезе за коляното Асирови синове, според племената им;
[19:25] тяхна граница бяха: Хелкат, Хали, Ветен и Ахсаф,
[19:26] Аламелех, Амад и Мишал; границата се допира до Кармил откъм запад и до Шихор-Ливнат;
[19:27] после отива назад към изгрев-слънце във Вет-Дагон, допира се до Завулон и до долина Ифтах-Ел от север (влиза в пределите на Асата) в Бет-Емек и Нейел, и отива при Кавул, отляво;
[19:28] по-нататък обхваща: Еврон, Рехов, Хамон и Кана, до великий Сидон;
[19:29] после границата се връща към Рама до укрепения град Тир, завива към Хоса, и се свършва при морето, в градец Ахзив;
[19:30] по-нататък обхваща: Ума, Афек и Рехов: двайсет и два града със селата им.
[19:31] Това е делът на коляното Асирови синове, според племената им; това са градовете и селата им.

Нефталим получава Далмация.

[19:32] Шесто жребие излезе за Нефталимовци, за синовете на Нефталима, според племената им;
[19:33] границата им върви от Хелев (и) от дъбравата, що е в Цананим, към Адами-Некев и Иавнеил, до Лакум, и се свършва при Иордан;
[19:34] оттук границата завива на запад към Азнот-Тавор и оттам отива към Хукок, и се допира до Завулон от юг, допира се и до Асир, от запад, и до Иуда при Иордан, откъм изгрев-слънце.
[19:35] Укрепени градове бяха: Цидим, Цер, Хамат, Ракат и Хинерет,
[19:36] Адама, Рама и Асор,
[19:37] Кедес, Едрея и Ен-Хацор.
[19:38] Иреон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Ветсамис: деветнайсет града със селата им.
[19:39] Това е делът на коляното Нефталимови синове, според племената им; това са градовете и селата им.

Дановото коляно накрая взело областта Егейска Македония.

[19:40] За коляното Данови синове, според племената им, излезе седмо жребие:
[19:41] граница на техния дял бяха: Цора, Ещаол и Ир-Шемеш,
[19:42] Шалавин, Айалон и Итла,
[19:43] Елон, Тимната и Екрон,
[19:44] Елтеке, Гиветон и Ваалат,
[19:45] Ихуд, Бене-Верак и Гад-Римон,
[19:46] Ме-Иаркон и Ракон с граница близо до Иопия. И делът на Дановите синове излезе малък за тях.
[19:47] Тогава Дановите синове подигнаха война против Ласем, превзеха го и го поразиха с меч, завладяха го и се поселиха в него, и Ласем нарекоха Дан, по името на баща си Дана. (Аморейци оставаха да живеят в Елом и Саламин, но ръката Ефремова ги надви, и те станаха негови данници.)
[19:48] Това е делът на коляното Данови синове, според племената им: това са градовете и селата им. (Дановите синове не изтребиха аморейци, които ги бяха стеснили в планината, и аморейци не им даваха да слизат в долината и отнеха им техния дял.)

При изследване на разположението на дванадесетте израелски колена на територията на Балканския полуостров забелязах нещо много интересно. Името на всяко коляно е дало някакъв отпечатък в наименованието на областите в географските карти. Ето как:


1.РУВИМ - АРАВ, БЕСАРАВИЯ
Между реките Прут и Днестър

2.ГАД - ГОТИ, ГЕТИ, ДАКИЯ
Кралство Молдова

3.1/2 МАНАСИИ - ГОРНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ НАД ДУНАВ
Воеводство Влашко

4.1/2 МАНАСИИ - ДОЛНА МИЗИЯ, МИСИНИЯ,
Североизточна България


5.ИУДА - ТРАКИЯ, РУМ, РУМЕЛИЯ
Тракия на територията на днешна България

6.ВЕНИАМИН, БЕНОНИ - ПРОВИНЦИЯ БЕНИКА,
Софийска област, Ихтиман (Шипоне), на север до Дунав.


7.СИМЕОН - ЗАПАДНА ТРАКИЯ С ЦЕНТЪР ГР. МОСИНОпол, ГЮМЮРДЖИНА, КОМОЦИНИ
Беломорска Тракия


8.ЕФРЕМ - Никополис ад ИсТРУМ център на пр. ИсТРУМ (Етрем),
Североизточна България


9. ЗАВУЛОН, ТЕСАЛОН, СОЛУНСКО КРАЛСТВО
Солунска област

9.ИСАХАР - СЕВЕРНА СЪРБИЯ
От Срем на изток, през Ниш до Монтана.


10.АСИР - ЕПИРСКО ДЕСПОТСТВО, ГР. КРУЯ, АЛБАНИЯ
Днешна Албания


11.НЕФТАЛИМ - ДАЛМАЦИЯ
Хърватия


12.ДАН - ЕГЕЙСКА МакеДОНия
Днес в Гърция

Иисус Навин измислил нещо много умно за онова време. В най-големите градове на завоюваните територии той поставил съдии, които да отсъждат правовите въпроси на народа на Израил. В Библията са наричани „градове за убежища”:

[20:1] И рече Господ на Иисуса, думайки:
[20:2] кажи на синовете Израилеви: отредете си градове за убежище, за което ви говорих чрез Моисея,
[20:3] за да може да забягва там убиец, който е убил човек по погрешка, без умисъл; нека (тия градове) ви бъдат убежища (за да не умре убиецът) от отмъстителя за кръв (преди да излезе на съд пред общината).
[20:4] И който забегне в един от тия градове, нека застане при портите на града и високо да разкаже делото си на градските стареи; те да го приемат при себе си в града и да му дадат място, за да живее при тях;
[20:5] и когато отмъстителят за кръв го сподири, те не бива да предават убиеца в ръцете му, защото той е убил ближния си без умисъл и не е имал към него омраза ни вчера, ни завчера;
[20:6] нека си живее в оня град, докле излезе на съд пред общината, докле умре великият свещеник, който бъде в ония дни. А после нека убиецът се върне и отиде в града си и у дома си, в града, отдето е избягал.
[20:7] И отредиха Кедес (Охрид) в Галилея (Македония), в Нефталимова планина, Сихем (Шумен) в Ефремова планина, и Кириат-Арба, инак Хеврон (Одрин), в Иудина планина;
[20:8] отвъд Иордан (Дунав), срещу Иерихон (Оряхово) на изток, отредиха: Бецер (Бендер) в пустинята, в равнината, от Рувимово коляно, Рамот (Владимир) в Галаад (Галиция), от Гадово коляно, и Голан (Холавник) във Васан (Влахия), от Манасиево коляно;
[20:9] тия градове бидоха отредени за всички Израилеви синове и за пришълците, които живеят между тях, за да забягва там всеки, който по погрешка е убил човек, за да не умре от ръката на отмъстителя за кръв, преди да излезе (на съд) пред общината.

Тези градове са били Охрид за западните територии, Шумен за Северна България, Одрин за южна България. Одвъдните територии, зад река Дунав, които били почти равни на тези на юг от реката, получили също три „градове за убежища”. Това са Холъвник за южните части Влахия и Банат, Бендер за източните части и Владимир (в Украйна) за северните. По този начин всеки, който е търсил правосъдие е ходил в най-близкият „град за убежище” и там е бил съден.

С това завършва първото завоюване на българските земи извършено от армиите на Иисус Навин с двете големи войни водени при град Габаон (Сипон, Ихтиман) и при град Маронея на Бяло Море.